Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Килмара се сети за усмивката на Фицдуейн. Той продължаваше да се усмихва — явно очакваше нещо.
— Да не забравям нещо? — учтиво попита Килмара.
— Трябва ми разрешително за носене на оръжие — каза Фицдуейн.
— Имаш го, макар че не знам липсата на такова да те е притеснявала някога.
Огромната оръжейна колекция в замъка на Фицдуейн не беше съобразена с ирландските закони.
— Едно доста голямо разрешително — продължи Фицдуейн — или по-добре да кажа разрешително за едно доста голямо оръжие.
Килмара вдигна вежди, когато му просветна какво има предвид Фицдуейн.
— За един доста голям човек.
— Днес умът ти е като бръснач — пошегува се Фицдуейн. — Швейцарците може би смятат, че ми трябва някаква охрана, затова ми заемат Мечката.
— По-скоро надушват кръв и предпочитат купчината трупове да са в тази юрисдикция, а не в тяхната. Не бих могъл да ги виня — Килмара се изправи и започна да разглежда барчето, което Фицдуейн беше поискал да донесат за жадните му посетители. Колекцията от бутилки беше скромна. В долната част бяха вградени малък хладилник и машина за лед. — Мисля, че това ми е познато. Искаш ли едно?
— Още не — каза Фицдуейн.
Той изчака, докато Килмара си приготви едно голямо ирландско уиски. Генералът отпи от него с нескрито задоволство и отново седна на мястото си.
— Казаха ми, че алкохолът не върви при раняване — продължи Фицдуейн. — Пия газирана вода, но не съм сигурен докога ще издържа.
Килмара изглеждаше потресен от това въздържателско изказване. Той си наля ново питие. Нямаше нищо по-добро от ирландското уиски, въпреки че основните ирландски спиртни фабрики вече бяха френска собственост.
Той погледна Фицдуейн, после махна към няколкосантиметровата купчина с папки върху нощното му шкафче.
— Прочете ли тези неща, Хюго?
— Най-после — каза той с гримаса на нетърпение. — Докторите доскоро не ми позволяваха нищо по-тревожно от Бъгс Бъни.
— Бих искал да имам твоето виждане по въпроса — на лично засегнат. Само раняването може най-добре да затегне нечий фокус.
Фицдуейн се усмихна леко в отговор.
— Много смешно — каза той и погледна в един жълт бележник. — Нека започна с едно резюме. Има доста неща тук.
— Прескочи резюмето — каза Килмара.
— Самото нападение е било извършено от трима членове на японска терористична група, наречена Яибо или „Острието“. Биха минали за някой обикновени екстремисти, ако не беше редовно проявяваното от тях ожесточение и ефективността им. Докато дейността на повечето терористични групи в деветдесет и пет процента е само на приказки, Яибо набляга на действието. Тайната на успеха им, изглежда, се крие във водача — една много умна дама на трийсет и пет-шест години на име Рейко Ошима. Мотивът на Яибо — продължи Фицдуейн — изглеждаше ясен отначало. Открита беше пряка връзка между Яибо и групата на Палача. И за да звучи по-интимно, изглежда, Рейко Ошима и Палача са били любовници за известно време, въпреки че едва ли са били верни един на друг.
— Дотук добре — каза Килмара. — И макар неколцина от нас да бяха замесени в смъртта на Палача, Яибо са избрали теб, защото ти беше крайният извършител. По дяволите, убил си любовника на водачката им със собствените си ръце. Това не е само бизнес. Тя наистина не те обича.
Фицдуейн отпи малко вода.
— Е, всичко изглеждаше много просто, докато не продължих да чета. Изведнъж ясното като написано за учебник терористично отмъщение стана много заплетена история. Оказва се, че Яибо може би не е свободната група от кръвожадни терористи, каквато биха искали да приемем, че е. Откриваме, че Яибо е била замесена в серия убийства, от които, изглежда, се е облагодетелствала една бързо издигаща се японска група, известна като „Намака Корпорейшън“. Твоите американски приятели в Токио свързват Палача с хората на Намака. Така че имаме някаква наглед почтена японска кейрецу, която използва група терористи за мръсната работа. По-нататък се намеква, че нападението е поръчано от братята Намака, а не е идея на Яибо. Било, би могло да се каже, корпоративно решение.
— Това е само предположение — каза Килмара. Фицдуейн вдигна рамене.
— Може връзката между Яибо и Намака да не се докаже в съда, но на мен това ми стига. Съгласен съм с теб по отношение поръчката за убийството. Може да са Намака, но също толкова възможно е да е инициатива от по-ниско ниво в Яибо.