Правилата на лова [bg]

8.

Районна болница в Конимара, 1 февруари

Килмара огледа болничната стая.

Фицдуейн седеше изправено до леглото си. Бинтованите му гърди бяха скрити под тениска и той за пръв път не изглеждаше като пациент. Беше бледен и отслабнал, но все пак имаше малко руменина по страните му, а очите му бяха живи и проницателни. Отпред върху тениската имаше картина на няколко скункса и беше отпечатана думата „Съоръжения-трепачи!“

Фицдуейн забеляза погледа му.

— Изпрати я Мечката — каза той.

Килмара се ухили.

— Като говорим за него, как е той?

Сержантът от полицията Хайни Рауфман, Мечката, беше огромен и тежичък полицай от Берн с мустаци като на морж, груби маниери и слабост към едрото оръжие, с което се справяше — като много швейцарци — изключително добре. Двамата с Фицдуейн бяха станали доста близки по време на преследването на Палача в Берн и се бяха били заедно, когато замъкът на Фицдуейн беше под обсада. Впоследствие Мечката, който беше вдовец, се ожени повторно. Фицдуейн му стана кум.

Фицдуейн се усмихна.

— Все още се води към Бернската криминална полиция, но има някаква любовна връзка с швейцарските федерални власти. Вече не се занимава с обичайната за ченге работа. Не му и плащат, както обичайно. Заел се е с антитерористична дейност и други подобни екзотични занимания.

Килмара не беше изненадан. Мечката беше от хората, които лесно би могъл да определиш като стабилен уличен полицай, стигнал върха в кариерата си. Но външният вид лъжеше, макар и в изгодна насока, както беше в неговия случай. Мечката имаше остър ум. Нищо чудно, че най-после беше влязъл в действие.

Но запомнете — понякога търпението му се изчерпваше. Когато Фицдуейн срещна за пръв път Мечката, детективът беше в немилост, защото беше натупал немски дипломат, попрекалил на някакъв прием. Като столица на Швейцария, Берн беше пълен с дипломати, които нямаха друга работа, освен да пият и прелюбодействат, както и да гледат мечките. Всички дипломатически операции се извършваха в Женева, а финансовите — в Цюрих.