Правилата на лова [bg]

Един от осъдените беше генерал Шин Намака, истинският баща на Кей и Фумио. Майка им, Ацуко Судай, беше негова любовница от дълги години. Законният брак на генерала беше уговорен, неуспешен и безплоден. Майка им Ацуко беше истинската му любов и той съвестно и с много обич се грижеше за нея и децата си.

На процеса показанията срещу него доказаха пряката му отговорност за смъртта на повече от сто хиляди каторжници в Китай, а имаше и други престъпления, свързани с медицински експерименти върху затворници.

Но той беше любящ баща. След ареста му светът за Кей се беше сгромолясал. Като първи син той беше по-близък с баща си.

Осъдените се намираха в единични килии в блок 5С на затвора. Всяка килия беше два на два и имаше радиатор, бюро, умивалник и тоалетна, както и матрак и одеяла на пода. За да се предотвратят самоубийствата, светлините не се гасяха и затворниците бяха под денонощно наблюдение.

Екзекуциите се проведоха съгласно наредбите в американската армия, отнасящи се за такива процедури.

Предварително теглеха всеки един затворник, за да определят подходящото спускане. От опита и грешките през деветнайсети век беше извлечена таблица за най-ефективната дълбочина. Генерал Намака тежеше петдесет и девет килограма и щеше да пада два метра и двайсет и осем сантиметра, когато се отвореше капакът. При твърде дълго падане главата му можеше да се откъсне, а при твърде късо — щеше да се задушава бавно и мъчително. Целта беше да се прекъсне гръбначният му стълб и да умре почти моментално. Тази наука не беше от най-точните.

Последното ядене на осъдените било ориз, накълцана туршия, супа мизо и печена на скара риба. Пили саке. Прекарали последния си ден в писане на писма и молитви.

Половин час преди официално обявеното време осъдените бяха доведени в постройката за екзекуции. Всеки беше привързан с белезници за двама пазачи.

В средата на залата имаше платформа с тринайсет стъпала. От четирите бесилки върху нея висяха въжета, направени от двусантиметров филипински коноп. Възелът на палача беше намазан с восък. Преди затворникът да изкачи стъпалата, сваляха белезниците му и привързваха ръцете му към тялото с каиши, широки пет сантиметра.

Последното изкачване беше бавно. Отгоре върху платформата овързваха с по-тесни каиши и глезените на затворника. После слагаха примката на шията му с възела точно зад лявото ухо. Пружините на капаците се дърпаха и те се отваряха с трясък, който отекваше в постройката и двора на затвора.