Правилата на лова [bg]

Западна Ирландия, 1 февруари

Като изключим някои специализирани разузнавателни подразделения, Националната полиция на Република Ирландия, Гарда Сиочана — буквално преведено: Пазачи на мира — е невъоръжена. На много хора, които не са добре запознати, полицаите правят впечатление на приятни, но някак традиционни и без да го изтъкваме чак толкова — бавни.

От друга страна, много от тях идват от селата и имат собствен подход при вършенето на работата. Първо в списъка е осведомяването кой кой е и кое какво е на тяхната територия.

Това невинаги е така лесно в градовете. В селска Ирландия, особено извън туристическия сезон, всеки чужденец е забелязан и наблюдаван от някого. И рано или късно — ако сержантът си върши добре работата и знае как да работи със, а не против местното население — тази информация стига до местната полицейска служба.

В случай на северноирландски акцент, който е доста отличителен за всеки жител на републиката, информацията си намира път до полицаите дори още по-бързо. Има, разбира се, някоя и друга групичка симпатизанти — по-малко от един процент от населението, ако може да се вярва на избирателните списъци — но в района на болницата в Конимара такива липсваха.

Рутинните радиовръзки бяха некодирани. Към докладите на разузнаването се отнасяха по-внимателно и ги получаваха със секретен факс в Щаба на полицията в Дъблин, а оттам ги препращаха до бюрото на генерал Шейн Килмара, командващ ирландските антитерористи — рейнджърите.

Случи се така, че Килмара не беше там, когато пристигна съобщение от разузнаването. Беше в Западна Ирландия.

Бащата на Катлийн, Ноел Флеминг, дълги години беше преуспяващ строител в Дъблин, преди да се оттегли в Западна Ирландия по време на една от честите икономически кризи. В свободното си време той имаше слабостта да рисува, а светлината и пейзажите в Западна Ирландия представляваха едно безкрайно предизвикателство. Жена му Мери беше от този край и обичаше конете, така че двамата живееха весело и приятно. Построиха си голямо бунгало на десетина километра от града и когато бракът на Катлийн се разпадна, беше съвсем естествено тя да поживее при тях за известно време. Беше единственото им дете. Районната болница беше наблизо и тя подаде молба за работа там и беше одобрена.