Списъкът на съдията

Сега седеше на маса в ъгъла, сбръчкан старец, способен единствено да ломоти на жена си. Представляваше печална гледка и заслужаваше състрадание, но Баник не познаваше това чувство. Би било прекалено рисковано да го убие, както него, така и Рангъл. Местно престъпление в малко градче. А и прегрешенията на двамата бяха дребни в сравнение с тези на хората в списъка. Никога не бе обмислял сериозно да ги включи в него.

Към края на вечерята оркестърът засвири по-тихо, предимно хитове на „Мотаун“, които всички харесваха. Няколко нетърпеливи двойки излязоха на дансинга по време на десерта. Хелън обичаше да танцува, а Баник не й отстъпваше. Пропуснаха тортата и се разкършиха на няколко парчета на Стиви Уондър и Смоуки Робинсън. След малко гърлото на Хелън пресъхна, имаше нужда от питие. Той я остави на масата при приятелките й и излезе на двора, където мъжете пушеха пури и пиеха уиски.

Баник се зарадва, като видя Мак Макгрегър, застанал сам встрани от групата с чаша в едната ръка и телефон в другата. След десет години на съдийското място познаваше всеки адвокат между Пенсакола и Джаксънвил, както и много други, а Мак открай време беше сред любимците му. Двамата бяха назначени в местни кантори почти по едно и също време, после се бяха отделили и бяха започнали самостоятелна кариера. Мак обичаше съдебната зала, бързо се ошлайфа и стана много търсен защитник. Беше сред малцината в областта, способни да се захванат с едно дело от самото начало — нанасяне на телесна повреда или причиняване на смърт — и да го доведат до присъда. Мак беше класически адвокат, а не събирач на ищци за колективни искове. Занимаваше се и с наказателни процеси. Баник познаваше работата му, но не си позволяваше да допуска, че някой ден ще има нужда от неговите услуги.

През последните три дни обаче се улавяше, че много често мисли за него. Ако небето се сгромолясаше, а Баник все още вярваше, че може и да му се размине, Мак щеше да бъде първият човек, когото да потърси.

— Добър вечер, господин съдия — поздрави Мак, докато прибираше телефона си. — Да не си изгуби момичето?

— Оставих я за малко. А твоята дама?

— Нова е, голяма кукла. Секретарката ми ме уреди.

Мак беше разведен от десетина години и беше известно, че се оглежда за нова жена.

— Страхотно изглежда.

— Но нищо повече, повярвай ми.

— Това не е ли достатъчно?

— Засега да. Кой адвокат ще поеме делото за убийствата във Форт Уолтън?

— Още не знам. Съдия Уотсън ще реши. Искаш ли го?

— Може би.

Преди месец двама рокери от Аризона се бяха сбили в долнопробно заведение край Форт Уолтън. Юмручният бой прераснал в размахване на ножове и пистолети, а когато престанали да трошат стъкла, се оказало, че има трима загинали. Рокерите успели да избягат, но накрая ги заловили близо до Панама Сити.

Тъй като всеки човек, обвинен в сериозно престъпление, имаше право на добър адвокат, Мак и партньорът му всяка година се нагърбваха рrо bопо с поне едно дело за убийство. Така прекарваха дълго време в съдебната зала и не губеха връзка със закона. Освен това разнообразяваха ежедневната си практика. Мак обичаше жестоките, често зловещи подробности при такива процеси. Харесваше му да се навърта в ареста, интересно му беше да опознава хора, способни да извършат убийство.

— Случаят май е точно за теб.

— Хубаво, защото животът стана скучен.

Е, Мак, скоро това може да се промени и за двама ни, помисли си Баник.

— Ако го поемеш рrо bопо, мога да уредя нещата.