![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Франки е мъртъв, а ние имаме италианска храна за вечеря!
Фред се изтръгна от вцепенението и пристъпи към нея, обаче тя му се изплъзна. Кискаше се като превъзбудено момиченце, увлечено в игра на гоненица. Сграбчи пластмасова купа с десерт, приготвен с бонбони маршмелоу, понечи да хвърли и нея, но я изпусна. Смехът ѝ секна. Хвана се за гърдите и извърна към мъжа си ококорените си очи, плувнали в сълзи.
„Тези очи — помисли си Фред. — Заради тях се влюбих в нея.“
— Мамо? Мамо, какво ти е?
— Нищо — избърбори тя, после добави: — Май нещо със сърцето. — Наведе се да погледне пилето и десерта на пода. От косата ѝ се посипаха парченца лазаня. — Виж каква беля направих… — изхриптя, задъха се и не довърши.
Фред я прегърна, но тя беше твърде тежка, изплъзна се от ръцете му и се строполи на пода. Лицето ѝ вече беше бледо като платно.
Оли изкрещя и коленичи до нея:
— Мамо! Мамо! Мамо! — Вдигна очи към баща си и изплашено прошепна: — Май не диша!
Фред го избута встрани:
— Обади се на 911.
Без да погледне дали Оли се е подчинил, той плъзна длан по шията на жена си и се опита да намери пулса ѝ. Напипа го, но ударите на сърцето ѝ бяха накъсани, хаотични: туп-туп, туптуптуп, туп-туптуп. Фред я възседна, постави една върху друга дланите си на гърдите ѝ и ритмично занатиска. Правилно ли го вършеше? Дали изобщо беше сърдечен масаж? Не знаеше, но когато тя отвори очи, сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите. Ето, тя се свестяваше…
„Всъщност не е било инфаркт. Преуморила се е, нищо повече. За миг загуби съзнание. Май го наричат синкоп. Но ще те подложим на диета, скъпа, а за рождения ден ще ти подаря от онези гривни, които измерват.“
— Всичко изцапах — прошепна Арлийн. — Извинявай.
— Не говори, пази си силите.
Оли говореше по телефона, окачен на стената в кухнята — бързо и високо, почти крещеше. Даде адреса. Помоли да побързат.
— Пак ще трябва да чистиш дневната — избърбори Арлийн. — Съжалявам, много съжалявам.
Преди Фред отново да ѝ нареди да не говори, а да лежи неподвижно, докато не се почувства по-добре, Арлийн се опита да си поеме въздух… захърка, завъртя кървясалите си очи, които се изцъклиха, и лицето ѝ се превърна в посмъртна маска от филм на ужасите: картина, която Фред напразно щеше да се мъчи да заличи от паметта си.
— Татко? Идват. Тя добре ли е?
Фред не отговори. Продължаваше с нескопосания сърдечен масаж, горчиво съжалявайки, че така и не намери време да изкара курсове за оказване на първа помощ. Съжаляваше за толкова много неща… Би продал безсмъртната си душа, за да върне календара назад само с една-единствена седмица.
Притисни, отпусни. Притисни, отпусни. Притисни, отпусни.
— Ще се оправиш — каза на Арлийн. — Длъжна си. Не може последната ти дума да е „съжалявам“. Няма да го допусна.
Притисни, отпусни. Притисни, отпусни.
5.
Марси Мейтланд се съгласи Грейс да си легне при нея и попита Сара иска ли и тя да е заедно с тях в леглото, но по-голямата ѝ дъщеря поклати глава.
— Добре, обаче ако размислиш, ела при нас.
Мина един час, после още един. Най-ужасната събота в живота на Марси свърши и настъпи най-ужасната неделя.
Мислеше си за Тери, който сега трябваше да спи дълбоко до нея (и може би да сънува предстоящия шампионат на Градската лига, след като отборът му беше победил „Мечките“), а вместо това се намираше в затворническа килия. И той ли беше буден? Несъмнено…
Знаеше, че ги чакат тежки дни, обаче Хауи щеше да уреди всичко. Веднъж Тери ѝ бе казал, че някогашният му помощник-треньор е най-добрият адвокат по криминални дела в Югозапада и че някой ден може да бъде назначен във Върховния съд на Съединените щати. Пък и нямаше начин Хауи да се провали, защото алибито на Тери беше желязно. Ала всеки път, когато тази мисъл я успокояваше дотолкова, че да се унесе, тя се сещаше за Ралф Андерсън, този Юда, когото беше смятала за приятел, и се разсънваше. След като Тери бъдеше оправдан, щяха да съдят полицейското управление на Флинт Сити за неправомерен арест, оклеветяване и каквото още измислеше Хауи Голд, а когато опитният адвокат започнеше да пуска своите умни бомби, тя щеше да се погрижи да са насочени към Ралф Андерсън. Възможно ли беше да подадат срещу него частна жалба? Възможно ли беше да го осъдят и да му бъде отнето цялото имущество? Надяваше се, че е възможно. Надяваше се предателят, неговата съпруга и синът му, за когото Тери беше положил толкова грижи, да се озоват на улицата, боси и дрипави. Надали щеше да се случи в настоящата (предполагаемо) просветена епоха, обаче това не ѝ пречеше ясно да си представя как тримата просят по улиците на Флинт Сити; всеки път въображаемата картина я изтръгваше от дрямката и тя се разтреперваше и от гняв, и от задоволство.