Дневникът на пирата

— Най-много ме е страх от Сондърс Тъмния — заключих аз. — Ако е видял Едноокия да пада, което изглежда вероятно, може да ме разобличи.

— Едва ли. Нали ще трябва да обясни какво е търсил нощес на брега. Освен това и той като теб няма да иска да дели съкровището с екипажа.

— Но, Дълги Джон, той не знае къде е скрито сега съкровището. Аз го зарових на друго място.

— Сигурен ли си, че не се е промъкнал обратно да те проследи? — запита помощникът. — Тогава съкровището може да е преместено още веднъж. А що се отнася до туй, дали ще те издаде, едва ли. Незабавно можем да проверим това. Аз ще се кача горе и ще свикам всички на палубата. Ще застана до Тъмния с кама в ръка, готов да го промуша, ако понечи да си отвори устата, щом те види да идваш.

Можете да си представите с какви чувства напуснах каютата четвърт час по-късно. Досега успешно бях подлъгвал екипажа да вярва, че аз съм Едноокия. Нямаше да се съмнявам в способността си и по-нататък да върша това, ако не беше Сондърс Тъмния. В случай че той се разбъбреше какво е правил предишната нощ, шансовете ми да продължа с тави измама, дори с подкрепата на Дългия Джон, щяха да бъдат незначителни.

Строили се в неравни редици по палубата, моряците се чудеха защо ги свикват толкова рано. Забелязах Дългия Джон близо до мачтата и се заоглеждах за Сондърс Тъмния, но никъде не можех да видя нито следа от него. Когато се появих, Дългия Джон пристъпи напред и отдаде чест.

— Двама души липсват, сър — каза той, — Сондърс Тъмния и Бърт Дебнъм.

— Значи те са откраднали картата на съкровището на Даго — рекох аз, обръщайки се към екипажа. — Слушайте, момчета, снощи намерих в каютата на Даго една карта, коя то показваше къде е скрито съкровището му. Днес щяхме да отидем да го потърсим и да го поделим помежду си според традиционния ни обичай. Но през нощта някой се е промъкнал в каютата ми и картата е изчезнала.

Сред моряците се надигна гневно ръмжене, което не вещаеше нищо добро за предполагаемите крадци, ако бъдеха заловени. Когато ръмженето замря, аз продължих:

— Затова наредих на помощника да ви събере на палубата и да провери дали някой липсва. Сондърс Тъмния и Дебнъм, а? Значи те са крадците, които възнамеряват да намерят имането и да го задържат за себе си.

— Скоро ще можем да ги хванем — обади се един от моряците, като излезе пред другарите си. — Ще претършуваме целия остров и щом ги пипнем, ще ги накараме да кажат какво са сторили със съкровището.

Останалите моряци приветствуваха бурно това предложение, но когато един час по-късно наблюдателят съобщи, че на хоризонта се вижда платно, мнозина промениха мнението си и аз реших да насърча това. Не желаех Сондърс Тъмния да бъде заловен. Той можеше да разкрие на екипажа, че капитанът е мъртъв. Що се отнася до предположението на Дългия Джон, че Тъмния е видял какво съм направил със съкровището, според мен то не беше вероятно. Когато се хвърлих към него с вдигната сабя, той бе побягнал истински уплашен и не можех да си представя, че се е оправил навреме, за да се върне и да ме проследи как заравям плячката.