Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Какво искаш, Гленда?
— А, Джеси, ето къде си била. Не можах веднага да те видя в това кресло точно пред прозореца. Слънцето блести толкова силно. Исках само да си поговоря малко с теб.
— Слушам те — каза Джеси, без да се помръдне. Беше уморена и огорчена от своето преживяване предната вечер, а също и натъртена от петте надбягвания, в които беше участвала днес. Раната от ножа на гърлото й леко пулсираше. Тя се беше превързала сама, а около бинта хлабаво бе завила едно цветно дамско шалче.
— Мама ме помоли да ти кажа, че утре е по-добре да не идваш с нас на църква. Не и след това, което се случи днес. Мама смята, че за теб ще е най-благоразумно да не се показваш сред обществото известно време. Тя е убедена, че щом мъжете се опитват да се доберат до теб, жените направо ще те разкъсат.
— Ще ме разкъсат?
— Да. Според мама жените се нахвърляли върху своите себеподобни с повече настървение и страст дори от цяла армия мъже. Щели да те направят на кайма, да те разкъсат на парчета.
— Не те е изпратила мама, Гленда. Тя едва ли иска да идвам утре с вас, но съм сигурна, че сама ще дойде да ми го каже. Така че казвай направо какво искаш.
— Искам да отидеш при леля Дороти в Ню Йорк. Татко ще те изпрати възможно най-бързо.
Леля Дороти, по-малката сестра на баща им, беше мила и дружелюбна като бясно куче, правеше се на по-набожна дори от реформатор, а иначе беше вдовица на един доста заможен свещеник. Откакто се бяха родили, и трите сестри Уорфийлд изпитваха истински ужас от нея. Веднъж Джеси беше дочула как баща й казва на майка й, че за него нямало никакво съмнение откъде идвали парите на зет му — от ограбването на половината десятък от касата всяка неделя, без изключение.
— По-скоро ще умра, отколкото да замина при леля Дороти. Ти много добре знаеш какво представлява тя, Гленда.
— Да, но какво друго ти остава да направиш? Ако излезеш от къщи, всеки мъж ще си мисли, че може да те има, когато му скимне. Те смятат, че си уличница и че Джеймс вече е спал с тебе. Чух татко да казва, че повече няма да ти позволява да се състезаваш. Ти си обезчестена, Джеси. Това е факт и ти трябва да го приемеш. Трябва да се махнеш оттук.
— Ако аз се махна, тогава ти и мама пак ще се опитате да скроите някаква уловка на Джеймс, за да се ожени за теб.
— Това пък изобщо не е твоя работа. А, да, сетих се онази вечер, че си била там, защото си ни подслушвала. Искала си да ми попречиш да си получа Джеймс. Но аз го заслужавам и ще го имам.
— Той не те заслужава теб, Гленда.
— Ако се държи истински почтено и благородно, тогава може някой ден и да ме заслужи. Той ще се потруди, за да ме заслужи. А пък и сигурно знае, че евентуалното сродяване с фамилията Уорфийлд ще му донесе добри последствия. Ако се ожени за мен, той ще получи конюшните на Уорфийлд.
— Ами аз? Нима аз не притежавам част от конюшните на Уорфийлд?
Гленда се усмихна, прекоси стаята и седна в малкия стол и ред писалището.
— Естествено, че татко ще направи нещо за теб. Ти си призов жокей вече толкова време. Да, той ще се погрижи да не останеш без нищо. — Тъй като Джеси си замълча, Гленда продължи: — Аз самата ще ти дам достатъчно пари, за да стигнеш до Ню Йорк. Това са всичките ми спестявания, но с удоволствие ще се лиша от тях. Става дума за триста долара.
— Доста солидна сумичка. — Самата Джеси си беше спестила почти хиляда долара, започвайки още от дребните монети, които й подхвърляха, когато беше едва проходило момиченце.
— Да, но мисля, че ти заслужаваш тази сума. Няма да ми се досвиди да ти я дам, ако това те притеснява. Не, Джеси, можеш да вземеш тези пари. Сигурна съм, че всичко ще се нареди добре за теб. Имам даже две рокли, с които можеш да пътуваш до Ню Йорк. Аз дори съобщих на леля Дороти, че отиваш при нея. Естествено, написах писмото от името на мама. Нали разбираш, че всичко е само за твое добро, Джеси?
— Значи триста долара?
— Да, и две рокли.
— Две от най-хубавите ти нови рокли, или просто две рокли отпреди три години поне?
— Е, добре де, добре. Ще ти дам една от най-хубавите си нови рокли и три от по-старите.
— Искам също и онази твоята лимоненожълта пелерина с кадифените райета.
— Но това си е истински обир!
— Мнението ти си е твоя работа, Гленда.
— Заклеваш ли се, че ще заминеш?