Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Морисън несигурно се загледа в Боранова, рошейки косата си, докато стана на кичури.
— Но как ще обясните, че ме връщате обратно? Не можете да кажете, че Шапиров се е възстановил с моя помощ, докато той наистина не се възстанови, за да можете го представите. Нито пък можете да заявите, че е умрял, преди да съм успял да му помогна, освен ако наистина скоро не умре. Иначе ще трябва да обяснявате защо все още е в кома или защо се е върнал към живота. Не можете вечно да криете положението.
— Точно този проблем ни безпокои, Албърт. Много сте умен, щом се досетихте за него. В крайна сметка, изпращаме ви обратно само няколко дни след пристигането ви и защо? Боя се, че единствената логична причина, която можем да посочим е, че сме открили, че сте шарлатанин. Довели сме ви тук, за да помогнете на бедния Шапиров, но бързо сме открили, че вашите идеи са несвързани безсмислици и с голямо разочарование сме ви изпратили обратно. Това няма да ви навреди, Албърт. Да си шарлатанин не е същото като шпионин.
— Наталия, не се правете на невинна. Не можете да го направите.
Морисън пребледня от гняв.
— Но е напълно логично, нали? Никой във вашата област не ви взима на сериозно. Надсмиват се над схващанията ви. Ще се съгласят с нас, че неврофизичните ви предположения са несвързани безсмислици. Ще сме смутени, от факта, че сме били толкова наивни, за да ви вземем на сериозно. Но истината е, че Шапиров, който имаше толкова високо мнение за вас, е бил на границата на пълен нервен срив, без ние да знаем, така че не можем да го виним за налудничавото му възхищение към вас.
— Но вие ще ме направите на шут — разтрепериха се устните на Морисън. — Не можете просто така да разрушите репутацията ми.
— Но, Албърт, за каква репутация говорите? Вашата жена ви е напуснала. Хората говорят, че го е направила, защото сте разбили кариерата си с вашите луди идеи и това е била последната капка, която е преляла чашата. Чухме, че договора ви няма да бъде подновен и не сте успели да си намерите друга работа. Свършен сте като учен, а тази история само ще потвърди онова, което вече съществува. Може би ще успеете да намерите друг начин за преживяване, извън науката. Вероятно щяхте да го потърсите и без да сме се докосвали до вас. Това ви е утехата.
— Но, Наталия, вие лъжете и знаете, че лъжете. За вас няма ли етика? Възможно ли е един почтен учен да стори това на свой събрат?
— Албърт, вчера вие не реагирахте на абстракции, а днес е мой ред да постъпя по същия начин.
— Някой ден учените ще открият, че съм бил прав. Как ще гледате хората тогава?
— Дотогава може би всички ще сме мъртви. Освен това, знаете, че не винаги събитията се развиват по този начин. Франц Месмер, въпреки че открива хипнотизма, е бил считан за измамник и шарлатанин. Когато Джеймс Брейд преоткрива хипнотизма, той получава пълно признание, но Месмер все още се счита за измамник и шарлатанин. Между другото, дали наистина лъжем, когато ви наричаме шарлатанин?
— Разбира се, че лъжете!
— Нека да се обоснова. Защо отказвате да участвате в опит по миниатюризация, който може да ви позволи да потвърдите теорията си и е възможно да увеличи познанията ви за мозъка с цял порядък? Подобен отказа може да се дължи единствено на факта, че сте сигурен в погрешността на теорията си, че сте или глупак, или мошеник, или и двете. А вие не искате да оборите тези предположения извън всяко съмнение, като се подложите на миниатюризация.
— Не сте права.
— Нима очаквате да повярваме, че отказвате миниатюризацията просто защото се страхувате? Че проваляте шанса си за знания, слава, известност, победа, реабилитация след годините на презрение само защото сте изплашен? Албърт, не е възможно да имаме толкова ниско мнение за вас. Много по-логично е да повярваме, че сте измамник и няма да се поколебаем да го кажем.
— Американците няма да повярват в подобно твърдение на Съветите.
— О, Албърт, разбира се, че ще повярват. Когато ви освободим, нашите обяснения ще се появят едновременно във всички американски вестници. Ще са пълни с тях. Те са най-забавните в света, а думата „най-свободни“, с която толкова се гордеете, за тях означава единствено, че смятат самите себе си за закон. Те са толкова горди от себе си, че никога не се уморяват да го повтарят пред нашата по-улегнала преса. За тях историята ще бъде толкова приятна: „Американски измамник премята глупавите Съвети.“ Отсега мога да си представя заглавията. Всъщност, можете да направите куп пари от цикъл лекции. Нали се сещате: „Как прекарах Съветите.“ След това можете да им разкажете всичките глупости, в които сте ни убедили преди да ви хванем и публиката ще се смее до припадък.