Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Наталия, защо искате да ми причините това — прошепна Морисън.
— Аз? Аз не ви причинявам нищо. Вие си го причинявате сам. Искате да си отидете и понеже не успяхме да ви накараме да се съгласите на миниатюризация, нямахме друг избор, освен да се съгласим. След като веднъж сме се съгласили да ви изпратим обратно, всичко останало следва логически, стъпка по стъпка.
— Но в такъв случай, аз не мога да се върна у дома. Не желая да разбивам непоправимо живота си.
— На кого му пука, Албърт? На бившата ви жена? На децата ви, които вече не живеят с вас и винаги могат да променят имената си? На вашия университет, който ви уволнява? На вашето правителство, което ви изостави? Не унивайте. Никой няма да се заинтересува. След първоначалния силен смях в цялата страна ще бъдете забравен завинаги. Ще умрете без некролог, освен ако някой вестник, който не възразява срещу безвкусицата, не реши да ви изпрати в гроба с един последен изблик смях.
Морисън отчаяно поклати глава.
— Не мога да си отида.
— Трябва да си отидете. Не можете да стоите тук, освен ако не желаете да ни помогнете, а вие не искате да го направите.
— Не мога да си отида у дома при тези условия.
— Каква е алтернативата?
Морисън погледна жената, която го наблюдаваше с такава нежна загриженост.
— Приемам алтернативата — прошепна той.
Боранова остана втренчена в него цяла, дълга минута.
— Албърт, не желая да ви разбера погрешно. Кажете съгласието си в явен вид.
— Трябва да съглася или да бъда миниатюризиран, или да бъда унищожен. Така ли е?
— Представяте възможностите много грубо. Предпочитам да го формулираме по друг начин. Или до обяд ще се съгласите да ни помогнете, или в два следобед ще бъдете на самолета към Съединените щати. Какво ще кажете? Сега е почти единайсет. Имате повече от час да решите.
— Каква полза има? Един час няма да промени нищо. Ще бъда миниатюризиран.
— Ще бъдем миниатюризирани. Няма да сте сам — Боранова се протегна и натисна един бутон върху бюрото.
Дежньов влезе веднага.
— Е, Албърт. Изглеждате толкова тъжен, толкова съкрушен, че се досещам, че сте решили да ни помогнете.
— Няма нужда да правиш иронични забележки — намеси се Боранова. — Албърт ще ни помогне, а ние ще му бъдем признателни за помощта. Решението му е доброволно.
— Сигурен съм — каза Дежньов. — Как го постигна този път, Наташа? Не мога да кажа как, но знаех, че ще успееш. Трябва да ви поздравя, Албърт. Отне й малко повече, отколкото предполагах.
Морисън само ги гледаше отнесено. Почувства се така, сякаш е глътнал ледено кубче, което не се топеше, а охлаждаше стомаха му до точката на замръзване.
Освен това трепереше.
Глава 7
КОРАБЪТ
Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха за сбогом от брега.