Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

— Докато не ми се налага да гледам вашето — промърмори Палерон.

Морисън напълни чашата на Дежньов и попита:

— Какво мислите за мадам Боранова?

Дежньов се ококори към чашата и не посегна да я вдигне веднага.

— Не е първокласен учен — отвърна с отсянка на тържественост, — но е прекрасен админ-администратор. Хитра е, бързо взема решения и е напълно неподк-неподкупна. Такива хора няма, бих казал. Ако администраторът е толкова неподк… прекалено честен, това прави живота тежък. Освен това е обожателка на Шапиров и мисли, че той е непогре… не, несравн… не, неоспорим. Това е точната дума.

Морисън не беше сигурен дали правилно е разбрал руската дума.

— Искате да кажете, че тя мисли, че той е винаги прав.

— Точно така. Ако той намекне, че знае как да направи миниатюризацията по-евтина, тя е сигурна, че наистина може. Юрий Конев също е сигурен. Той е още един от обожателите. Но в мозъка на Шапиров ще ви изпрати Бора-Боранова. Ще ви изпрати там по един или друг начин. Има си своите методи. Що се отнася до Юрий, този хлапак, той е истинския учен на групата. Наистина е блестящ.

Дежньов кимна тържествено и отпи от чашата си.

— Интересуват ме Юрий Конев — каза Морисън, като проследи с поглед пътя на чашата — и онази млада жена, София Калинина.

Дежньов се засмя похотливо:

— Хубаво парче! — след което тъжно поклати глава. — Липсва и чувство за хумор.

— Както разбрах, тя е женена.

Дежньов поклати глава по-енергично, отколкото го изискваше ситуацията.

— Не.

— Каза, че има дете.

— Да, момиченце, но знаете, че бременността не идва от подписа в гражданското. Необходими са креватни игри, независимо дали е женена или не.

— А пуританската съветска власт одобрява ли го?

— Не, но никой не е искал одобрението им — Дежньов избухна в смях. — Освен това, като учен в Маленкий град, тя има по-специално положение. Властите гледат по друг начин.

— Стори ми се — каза Морисън, — че София е силно заинтересована от Конев.

— Забелязахте ли го? Не е необходимо да сте особено проницателен. Толкова е заинтересована, че ясно показа приноса на Юрий за появата на това дете в онази игра, за която споменах.

— О-о?

— Но той го отрича. При това твърде енергично. Доста комично е, че продължава да работи с нея. Нито единият, нито другия могат да бъдат освободени от проекта. Единственото, което му остава е да се преструва, че тя не съществува.

— Забелязах, че не поглежда към нея, но по-рано сигурно са били приятели.

— Доста близки, ако може да й се вярва. Ако е вярно, държали са се много дискретно. Но каква е разликата? Не се нуждае от помощта му, за да гледа детето. Заплатата й е голяма, а когато е на работа, за него се грижат в детската градина. Остават само емоциите й.

— Чудя се, какво ли ги е разделило?

— Кой знае? Любовниците приемат споровете си прекалено сериозно. Никога не съм се влюбвал, в поетичния смисъл на думата. Ако имам момиче, аз си играя с него. Ако се уморя, махам се. Досега съм имал щастието да се запознавам с момичета, които са също толкова прагматични — каква добра дума, нали? — колкото и аз, и не са ми причинявали безпокойства. Както казваше баща ми: „Идеалната жена е онази, която не причинява безпокойства.“ Честно казано, понякога те се уморяват преди мене, но какво от това? Момичето, на което съм омръзнал не е подходящо за мене, а има и други.