Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че Юрий мисли по същия начин, нали?
Дежньов беше изпразнил чашата си и когато Морисън посегна да му я напълни, я закри с ръка.
— Стига! Достатъчно.
— Никога не е достатъчно — каза кротко Морисън. — Бяхте започнали да ми разказвате за Юрий.
— Какво има за казване? Юрий не е от онези хора, които прелитат от жена на жена, но чух… — загледа се в Морисън със замъглен поглед. — Знаете как се узнават тези неща — един каже на друг, той казва на трети и никой не знае дали онова, което чува има нещо общо с истината. Но чух, че когато Юрий е бил в Съединените щати, за да се образова по западен стил, срещнал едно американско момиче. Както казват, влязла красивата американка и излязла бедната съветска София. Може би това е причината. Може би се е върнал променен и все още мечтае за изгубената отвъд океана любов.
— Заради това ли София е толкова зле настроена към американците?
Дежньов погледна към чашата с водка и отпи малко.
— Нашата София никога не е харесвала американците. Това не е изненадващо — Дежньов се наклони към Морисън, така че се усети тежкия му дъх на храна и водка. — Без да ви засягам, у нас американците не се радват на голяма любов.
— Не съм засегнат — каза спокойно Морисън, наблюдавайки как Дежньов бавно отпуска глава и я подпира на ръцете си. Дишането му стана тежко.
Изчака го около половин минута, след което махна с ръка на сервитьорката.
Тя дойде веднага, като полюляваше хълбоците си. Погледна към заспалия Дежньов с отвращение.
— Е, искате да взема големите щипци и да отнеса нашия принц в леглото му?
— Не още, мис Палерон. Както знаете, аз съм американец.
— Това го знаят всички. Достатъчно е да кажете само три думи и масите, и столовете в столовата започват да си кимат и да си подхвърлят: „Този е американец.“.
Морисън трепна. Винаги се беше гордял с правилния си руски, а тази жена за втори път му се присмиваше.
— Както и да е — продължи той. — Аз бях докаран тук насила. Вярвам, че е било направено без знанието на съветските власти, които, ако знаеха, не биха одобрили подобно действие и биха го предотвратили. Хората тук, по-точно д-р Боранова, която наричате царицата, са действали на своя глава. Съветското правителство трябва да го узнае и тогава ще предприеме бързи действия, за да ме върне обратно в Съединените щати и да предотврати нежелания от никого международен инцидент. Съгласна ли сте?
Сервитьорката постави ръце на кръста си.
— И какво значение има за някой тук или в Съединените щати дали съм съгласна или не съм? Да не съм дипломат? Да не съм превъплътения дух на цар Петър, Великия пияница?
— Можете да се погрижите — каза Морисън с известна неувереност — правителството да го научи. При това бързо.
— Какво си мислите, американецо? Трябва само да кажа на любовника си, който е в президиума и всичко ще бъде наред? Какво общо имам аз с правителството? Нещо повече, при това го казвам напълно сериозно, другарю чужденец. Не желая повече да ми говорите по този начин. Много добри, лоялни граждани са били безнадеждно компрометирани от бъбриви чужденци. Разбира се, аз веднага ще докладвам на другарката Боранова и тя ще се погрижи да не ме оскърбявате повече по този начин.
Тя се отдалечи бързо с намръщено изражение пред погледа на слисания Морисън. А след това му се зави свят от изненада, когато чу гласа на Дежньов да казва:
— Албърт, Албърт, доволен ли сте, дете мое?
Дежньов беше вдигнал глава и макар очите му да бяха малко кръвясали, гласът му беше изгубил нечленоразделността си.
— Чудех се защо толкова припряно ми доливате чашата, така че се престорих на пиян. Беше много интересно.
— Не сте ли пиян? — попита Морисън, с очи облещени от изненада.
— Определено съм бил и по-трезвен през живота си — отвърна Дежньов, — но съм в пълно съзнание и не съм го губил. Вие, непиещите, имате неправилни схващания за скоростта, с която един възрастен съветски гражданин пада в безсъзние от пиене. Това показва колко опасно е да не пиете.
Морисън все още не можеше да повярва на отказа на сервитьорката да му помогне.
— Казахте, че тя е оперативен работник на разузнаването.
— Така ли? — Дежньов сви рамене. — Мисля, че казах, че я подозирам, но подозренията често са погрешни. Освен това, мой малки Албърт, тя ме познава по-добре от вас и вероятно не е останала с впечатлението, че съм пиян. Обзалагам се на десет рубли срещу копейка, че е знаела, че слушам и с двете си уши. Какво бихте очаквали да каже при подобни обстоятелства?