Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— София, не търсете навсякъде обиди. Не съм изучавал морските пътешествия. Има много американски изследователи, за които не съм чувал, нито пък вие — той размаха пръст срещу нея и, спомняйки си отново за шамара, потърка бузата си. — Търсите аргументи, за да подхранвате омразата си — маловажни аргументи, от чието изтъкване би трябвало да се почувствате засрамена.
— Семьон Дежньов е велик изследовател и не е маловажен.
— Признавам го. Приятно ми беше да узная за него и се възхищавам от постиженията му. Но факта, че не съм чувал за него не е причина за съветско-американско съревнование. Засрамете се!
Калинина сведе очи, след това вдигна поглед към бузата му. Морисън се зачуди дали не е останала синина.
— Съжалявам, че ви ударих, Албърт. Нямаше нужда да го правя толкова силно, но не исках да припадате. Почувствах, че в този момент няма да имам достатъчно търпение, за да се занимавам с американец в безсъзнание. Позволих на гнева си да ме ръководи.
— Допускам, че намеренията ви са били добри, но на мене също ми се иска да не ме бяхте удряли толкова силно. Все пак, приемам извинението ви.
— В такъв случай, нека се качим в кораба.
Морисън скалъпи подобие на усмивка. Донякъде предпочиташе да общува с Калинина, отколкото с Дежньов или Конев, или дори Боранова. Хубавата жена, особено когато е млада, отвлича мъжкия ум от неприятностите много по-ефикасно от всичко друго.
— Не се ли страхувате, че мога да се опитам да извърша саботаж?
— Всъщност, не — отвърна Калинина след кратка пауза. — Подозирам, че имате достатъчно уважение към един научно-изследователски кораб, за да причините каквато и да е повреда. Освен това, при това го заявявам напълно сериозно, съветските закони в случай на саботаж са изключително сурови. Най-малката грешка при работа в кораба ще задейства сигнализацията и охраната ще е тук след няколко секунди. Охраната има инструкции да не бие саботьорите, но понякога е възможно да се самозабравят в негодуванието си. Моля ви, дори не си помисляйте да докоснете нещо!
Докато говореше, постави ръка върху корпуса на кораба и вероятно натисна някакъв бутон, въпреки че Морисън не видя как го направи. Вратата — правоъгълник със заоблени краища — се отвори. Ръбовете на вратата изглеждаха двойни. Дали не действаха също и като въздушна камера?
Отворът беше доста тесен. Калинина, която влезе първа, трябваше да се приведе. Обърна се и подаде ръка на Морисън:
— Внимателно, Албърт!
Морисън не само се приведе, но и се завъртя леко настрани. След като се озова в кораба, установи, че не може да се изправи напълно. Главата му опря в тавана и той вдигна изненадано поглед.
— През повечето време ще работим седнали — каза Калинина, — така че не се безпокойте за тавана.
— Не мисля, че обстановката ще се хареса на страдащите от клаустрофобия.
— А вие страдате ли от клаустрофобия?
— Не.
Калинина кимна облекчено:
— Това е добре. Трябва да пестим място. Имате ли някакви въпроси?
Морисън се огледа. Имаше шест седалки, разположени две по две. Седна в най-близката до вратата.
— Седалките също не са много просторни.
— Не са — съгласи се Калинина. — Освен това не могат да се регулират според теглото.
— Очевидно, корабът е строен доста преди Шапиров да изпадне в кома.
— Разбира се. От дълго време планираме изпращането на миниатюризиран човек в жива тъкан. Този етап е неизбежен по пътя към наистина важните биологични открития. Естествено, предполагахме, че в началото ще работим с животни и ще имаме възможност да изучим подробно кръвообращението. Корабът беше разработен именно за тази цел. Никой не можеше да предположи, че когато настане време за първото подобно микропътешествие, обектът ще бъде не само човешко тяло, но и самия Шапиров.
Морисън все още разглеждаше вътрешността на кораба. Изглеждаше доста гола. Оказа се изненадващо трудно да се различат върху прозрачния корпус прозрачните детайли, които освен това бяха миниатюрни в обичайния смисъл на думата — изработени от елементи с малки размери.
— На кораба ще бъдем петима: вие, аз, Боранова, Конев и Дежньов?
— Точно така.
— И какво ще прави всеки един от нас?
— Аркадий ще управлява кораба. Очевидно знае как да го прави. Корабът е дете на ума и ръцете му. Аркадий ще бъде най-отпред, на лявата седалка. Отдясно до него ще седи Конев, който има подробна карта на нервната и кръвоносната система на мозъка на Шапиров. Той ще бъде нашия навигатор. Аз ще седя зад Аркадий и ще контролирам електромагнитните характеристики на повърхността на кораба.