Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Смътно усети, че някой влиза в стаята. Някой е дошъл за мене, предположи вяло. Свали проектора, безразлично вдигна поглед и за миг почувства слаб проблясък на интерес.
Беше София Калинина, която изглеждаше красива дори за притъпените му чувства.
— Един добър ден на вас, джентълмен — каза тя на английски.
Морисън се намръщи леко. Предпочиташе да слуша руски, вместо толкова неправилен английски.
— София, моля ви, говорете на руски — каза той намусено.
Вероятно за нея руския му беше също тъй изтощителен, както нейния английски за него, но това не го вълнуваше. Бяха го довели тук насила и ако грешките му ги безпокояха, това също беше техен проблем.
Тя сви рамене и отговори на руски:
— Както желаете.
След това замислено се загледа в него. Издържа с лекота погледа й, защото в момента не се вълнуваше от събитията около себе си. Можеше да гледа към нея, както към всеки друг или към никой. Моментното впечатление от красотата й беше изчезнало.
— Разбрах, че сте се съгласили да се присъедините към нашето начинание — каза тя най-накрая.
— Да, съгласих се.
— Постъпили сте правилно. Много сме ви благодарни. Често казано, мислех, че няма да го направите, тъй като сте американец. Дължа ви извинение.
— Решението да ви помогна не беше доброволно — отвърна Морисън със слаб нюанс на съжаление и гняв. — Бях убеден от специалист.
— От Наталия Боранова?
Морисън кимна.
— Тя владее добре умението да убеждава — продължи Калинина. — Не много любезно, но много ефикасно. Аз също бях подложена на натиск.
— А защо точно вас?
— Имах други причини, които са важни за мен…
— Така ли? Какви са те?
— Но са без значение за вас.
Последва кратка неловка пауза.
— Елате, възложиха ми да ви покажа кораба — каза Калинина.
— Кораба? От колко време планирате този експеримент? Имахте ли време да построите кораб?
— За да изследваме отвътре мозъка на Шапиров? Не, разбира се. Беше замислен за други, по-прости задачи, но е единственият подходящ съд. Елате, Албърт. Наталия счита, че за вас ще бъде добре да го опознаете, да го видите, да го почувствате. Възможно е материалността на кораба да ви сдобри със задачата.
Морисън се отдръпна.
— Защо трябва да го видя точно сега? Няма ли да ми оставите малко време, за да привикна към идеята за миниатюризацията ми?
— Албърт, това е глупаво. Колкото повече време имате, за да седите в стаята си и да размишлявате, толкова повече подхранвате страха си. Освен това, нямаме време. Според вас колко време можем да изчакваме положението на Шапиров да се влошава, а мислите му да изчезват с всеки изминал миг? Корабът се отправя на път утре сутринта.
— Утре сутринта — промърмори Морисън с пресъхнало гърло.
Като глупак погледна към часовника си.
— Има достатъчно време, но ние ще се погрижим за спазването на графика, така че няма нужда да поглеждате часовника си. Утре сутринта корабът ще навлезе в човешкото тяло. И вие ще бъдете на борда му.
След това, без предупреждение, силно го плясна по бузата.
— Очите ви започнаха да се обръщат. Да не бяхте решил да припадате?
Морисън потърка бузата си, мръщейки се от болка.
— Нищо не бях решил — измънка той, — но мога да припадна, без да го обмислям предварително. Нямате ли по-нежен начин за съобщаване на новините?
— Изненадах ли ви, след като вече знаехте, че сте се съгласили да бъдете миниатюризиран и е очевидно, че нямаме време? А сега елата с мене — каза тя безапелационно.
Морисън я последва с ръка върху бузата си, кипящ от гняв и унижение.
28.
Отново бяха в секциятата за миниатюризация при загрижените хора, всеки зает със собствената си работа, без да обръща внимание на останалите. Калинина се движеше между тях с гордо вдигната глава и аристократичен вид, който се появява автоматично, когато всички ти отстъпват.
Очевидно беше едно от светилата и всички, които пресичаха или дори само се доближаваха до пътя й, свеждаха глави в нещо като лек поклон и отстъпваха назад, за да са сигурни, че не й пречат. Морисън все още държеше ръка върху пламтящата си бузата, страхувайки се да я изложи на погледите на останалите. Никой не обръщаше ни най-малко внимание на присъствието му.
Преминаваха от една стая в друга и навсякъде се чувстваше мощта на сдържаната енергия.
Вероятно Калинина също беше го почувствала, тъй като прошепна на Морисън с известна гордост:
— В космоса се намира слънчева електростанция, която произвежда енергия, в по-голямата си част запазена за Маленкий град.
Достигнаха до целта си преди Морисън да разбере към какво всъщност гледа. Залата не беше много голяма, а размерите на разположения в нея обект не бяха внушителни. Първото впечатление на Морисън беше, че наблюдава произведение на изкуството.