Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Албърт, опитахме всички разумни начини да ви убедим да ни помогнете. Не сме употребявали нито сила, нито заплахи, нищо неприятно, откакто пристигнахте тук. Вярно ли е?
— Предполагам.
— Предполагате? Вярно е. Но всичките ни опити се провалиха. Мисля, че все още отказвате да ни помогнете.
— Все още отказвам и ще продължа да отказвам.
— В такъв случай, принудена съм да предприема следващата стъпка, колкото и да ми е неприятно.
В Морисън се прокрадна страх и почувства, че сърцето му прескочи един удар, но отчаяно се опита да се държи непокорно.
— Каква е тя?
— Ще се върнете у дома си, в Америка. Щом всичките ни опити да ви убедим пропаднаха, ще ви върнем.
— Сериозно ли говорите?
— Изненадан ли сте?
— Да, изненадан съм, но съм съгласен. Приемам думата ви. Кога си тръгвам?
— Точният момент зависи от историята, която ще разкажем.
— Какво сте намислили? Кажете истината.
— Албърт, ще има трудности. Правителството ще има известни затруднения, защото ще трябва да отрече даването на разрешение за действията ми. Ще имам сериозни неприятности. Не очаквайте от мене да постъпя по този начин.
— И какво можете да кажете вместо това?
— Че сте дошли тук по свое желание, за да ни помогнете за проекта.
Морисън енергично поклати глава.
— За мене това ще бъде също толкова трудно, колкото и за вас признаването на отвличането ми. Макар да живеем в добрите нови времена, старите навици умират трудно и американската общественост ще бъде повече от подозрителна към американски учен, който е отишъл в Съветския съюз, за да им помага за техен проект. Старото съперничество е живо, а аз трябва да мисля за репутацията си.
— Да, този проблем съществува — съгласи се Боранова, — но от моя гледна точка, бих предпочела вие да имате неприятности, а не аз.
— Но аз няма да го позволя. Съмнявате ли се, че ще се поколебая да кажа цялата истина в подробности?
— Но, Албърт — тихо каза Боранова, — предполагате ли, че някой ще ви повярва?
— Разбира се. Американското правителство знае, че ме помолихте да дойда в Съветския съюз и аз отказах. Следователно, бил съм отвлечен, за да попадна там.
— Страхувам се, че Американското правителство няма да приеме тази версия, Албърт. Дали ще се осмелят да кажат, че съветските агенти са измъкнали американец от удобната му хотелска стая и са го пренесли през земи и морета, без службите на американския закон да го узнаят? Като се има предвид съвременната американска супертехника, с която толкова се гордеете, това ще означава, че или някой е бил некомпетентен, или в някой отдел на разузнавате има предател. Мисля, че вашето правителство ще предпочете света да научи, че сте отишли доброволно в Съветския съюз. Освен това, те настояваха да дойдете доброволно в Съветския съюз, нали?
Морисън не отговори.
— Разбира се, че е така — продължи Боранова. — Искали са от вас да разберете колкото е възможно повече за миниатюризацията. Ще трябва да им отговорите, че сте отказали да бъдете миниатюризиран. Всичко, което можете да им съобщите е, че сте наблюдавали миниатюризацията на заек, което те ще приемат за някакъв трик от наша страна. Ще решат, че грижливо сме ви измамили и че сте ги провалили. Няма да горят от нетърпение да ви подкрепят.
Морисън трескаво обмисляше възможностите.
— Наистина ли възнамерявате да ме поставите в такова положение, че да бъда сметнат за шпионин и предател на своя народ? Това ли ще направите?
— Не, не, Албърт. Ще кажем цялата истина, доколкото можем. Всъщност, бихме искали да ви защитим, въпреки че не показахте желание да направите същото за нас. Ще обясним, че най-големият ни учен, Пьотр Шапиров е в кома и че се е изказвал положително за вашата неврофизична теория, преди да му се случи тази трагедия. Поради това сме се обърнали към вас и сме ви помолили да използвате теорията и опита си, за да го изведете от комата. Не можете да възразите на това. Ще се представите като голям хуманист пред света. Възможно е вашето правителство да подкрепи тази версия. Със сигурност ще предпази и тях, а също и нашето правителство от евентуални затруднения. И е почти истина.
— А миниатюризацията?
— Единствено за нея ще се отклоним от истината. Не можем да я споменем.
— Но какво ще ме накара да не я споменавам?
— Фактът, че никой няма да ви повярва. Приехте ли съществуването на миниатюризацията, докато не се убедихте с очите си? А вашето правителство няма да желае да разпространява мнението, че Съветският съюз е постигнал миниатюризацията. Няма да искат да плашат американската общественост, докато не са сигурни, че Съветският съюз наистина владее процеса или, още по-добре, докато и те не я притежават. И, ето, стигаме до вас, Албърт. Ще ви изпратим у дома с безобидна история, в която не се споменава миниатюризацията, която не затруднява нито вашата, нито моята страна и която ще свали от вас всяко подозрение, че сте предател. Доволен ли сте?