Знакът на пламъка

— Натъкнахте ли се на трупове?

— Не, капитане. Никакви хора — нито живи, нито мъртви. Корабът е изоставен, сякаш са го нападнали духове.

— Какво искаш да кажеш?

— В каюткомпанията телевизорът работи. По каютите има включени радиоприемници. Чинии с храна в столовата. Каквото и да е станало, било е внезапно, сър.

— Има ли повреди по траулера? Следи от пожар, заради който да са напуснали кораба?

— Никакви, сър. Спасителните лодки са налице.

— Прието. А моторното отделение?

— Двигателите бяха спрени, сър, но ги пуснахме.

— Гориво?

— Резервоарите са наполовина пълни.

— А УКВ-радиостанцията?

— Беше изключена, сър, но е напълно изправна. Можели са да изпратят „Мейдей“ (сигнал за бедствие), ако са искали.

— Няма сведения някой да е приел такъв сигнал. Продължавайте проверката.

— Ест, сър.

О’Мали остави радиотелефона и се вгледа умислен в светлините на траулера. Чувал беше много истории за изоставени кораби в морето. Обясненията най-често бяха съвсем банални: ръждясало корито, зарязано по поръчка на собственика, за да му вземе застраховката, но за беда останало да плава; яхти, плячкосани от пирати, избили и изхвърлили пътниците зад борда; рибарски кораб, използван от трафиканти на наркотици, изоставен при опасност от проверка на Службата за борба с наркотрафика…

Въпреки че бе добре запознат с докладите за инцидентите, за цялата си продължителна служба в бреговата охрана капитан О’Мали никога не беше срещал действително изоставен кораб, ако не се смятат баржите, налетели на рифове при буря. Но кораб, изоставен в пълна изправност в спокойно море? Той поклати глава. Не вярваше на историите за изгубени облози с Дявола, за „Летящия холандец“, за пришълци от други светове, които отвличат хора, за тунели във времето или за Бермудския триъгълник — всички тези смехотворни измислици на задните страници на рекламните вестничета от супермаркетите. Станала е някаква ужасна грешка тук, но тя сигурно има логическо обяснение и Господ му е свидетел, че ще го открие.

Той се обърна към помощника си:

— Свържи се с щаба в Портланд. Кажи им, че сме на мястото. Поискай да пратят още един катер. Да потърсят съдействие от местните полицейски власти, може би и от ФБР. Сигурен съм, че са помислили за това… по-добре да уведомят собственика на „Бронзова камбана“.

— Веднага, капитане.

О’Мали отново потъна в мисли, загледан в траулера. Трябваше да предвиди толкова неща. Не може да го остави с хората си на борда, но щом пристигне вторият катер, един от тях трябва да започне издирване на хората наоколо. На зазоряване ще се включи и въздушното разузнаване. А междувременно траулерът ще бъде ескортиран до Портланд за по-нататъшно разследване.

Радиотелефонът отново се обади.

— Все още нищо, капитане. Огледахме навсякъде, включително и товарния трюм. Имали са добър улов. Трюмът е почти пълен.

Една мисъл прониза главата на О’Мали.

— Пълен ли? С какво са ловили рибата?