Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Капитан Додсуърт покри с длан ръката на Сирен, отпусната на ръба на масата.
— Мадмоазел Сирен е едно от онези редки създания, които освен красота, имат и мозък под косата си. Нея не могат да измамят.
Доколкото знаеше, че капитанът има не само остър търговски инстинкт, но и жена с три деца, Сирен не беше обезоръжена от комплимента. Тя леко се усмихна, чудейки се дали мадам Додсуърт също е считана за рядко създание от съпруга й. Кой знае защо, но малко се съмняваше в това.
Рене, гледайки Додсуърт да гали ръката на Сирен, се почувства изненадан да усети силно надигащото се раздразнение. Трябваше да обръща внимание на мъжете, да слуша разговора, да гадае намеренията им, но отново и отново вниманието му биваше привличано от единствената жена на масата. Присъствието й сред това напълно мъжко обкръжение беше ярко. Тя не се опитваше да изпъква, но и не се отдръпваше в мълчание. Не се присъедини към солените коментари, но и не даде вид да се е обидила от тях, дори и заради приличието. Косата й блестеше като разтопено злато на газените лампи, а кожата й светеше с перлен отблясък. Тъмните дълбини на очите й криеха тайнственост и бърза мисъл, неуловима насмешка, която беше очарователна и която той би дал много да може да сподели.
Внезапно Рене усети желание да стане и да удари глупавото, ухилено лице на Туше, да грабне Сирен, да я метне на рамо и да я отнесе на брега. Там би могъл да я люби, докато останат без дъх, опиянени. Щяха да лежат заедно в прекрасна голота върху кожите, от които беше направен дюшекът на Сирен и той щеше да притиска устни до всеки красив инч от…
Лудост. Той остана неподвижен, пое дълбоко дъх, желаейки да си възвърне самообладание. Не можеше да си спомни някога да имал толкова жив, почти неприятен прилив на желание, дори когато беше съвсем млад и неопитен. Не знаеше какво да прави с порива си, както и с жената, която го беше предизвикала. Но беше сигурен, че трябва да се контролира. Не можеше да си позволи такива импулси.
— Нашата лейди — контрабандистка е необикновена — казваше Туше, — но тя все пак е жена. Трябва да знае, че заслужава да я облекат в коприни и дантели. Мъжът, който й ги даде, ще бъде щедро възнаграден, в това не се съмнявам.
Тонът му беше мазен. Рене му отправи остър поглед. Лицето на Пиер се навъси. Сирен се обърна да го погледне със студен поглед, макар да проблесна раздразнение и неодобрение, че беше направена така открито център на вниманието.
— Предполагате, че мога да бъда купена за няколко метра плат! — попита тя.
— Просто се изразих образно, мадмоазел Сирен. Имах предвид такъв начин на живот — лукс и спокойствие. Не ми казвайте, че не са привлекателни. — Устните на агента на маркизата бяха цинично извити, въпреки че погледът, отправен към белите й закръглени гърди над деколтето светеше лакомо.
— Не бих казал, че са, ако трябва да продам душата си за това.
— Душата ви? Съмнявам се, че това е, което би желал купувачът в замяна.
Жан стана, а веднага след него и Пиер.
— Достатъчно, Туше — каза по-младият.
Мъжът с лице на невестулка погледна Жан.
— Копоите са нащрек. Колко мило.
Рене не можа да си спомни да е вземал разумно решение да се намеси. В един момент гледаше Туше, в следващия беше на крака. Размени поглед с Бретонови, преди да се обърне към Туше, който седеше до него. Наклони се над дребния мъж, подпирайки се на юмруци върху масата.
— Задължението за наблюдението е и мое — каза той, — и аз наистина съм нащрек. Сирен не е обект за обсъждане на тази маса, или където и да е другаде, нито нейните желания и нужди.
Туше погледна нагоре към него и бавно сведе поглед.
— Вие, така го разбирам, ще се погрижите за тях, както и за нейното добре име и нейната… душа?
— Точно така. Каквото пожелае да бъде нейно, тя само трябва да поиска.
Нямаше нужда да казва последното, не това му донесе истинско удовлетворение. Изненадата в очите на Сирен също му достави удоволствие. Ако си беше мислила, че той ще се ограничи стриктно в ролята, която му беше определена, то тя се бе заблудила много. Той бе прекарал достатъчно много време в кралския двор — толкова много, че почти беше забравил силата на простите думи и действия. Сега я усети отново.
Сирен го изслуша с изумление. Почти толкова смущаваш беше фактът, че Бретонови не възразиха — те просто седнаха отново, сякаш положението е овладяно. Тя се усети белязана, собственост на Рене Льомоние. Това я ядоса. Независимо, че тя бе причината да се стигне дотам. Преди да е изтекла нощта, тя щеше да постави мосю Льомоние на място. Каквото поиска, наистина! Тя щеше да му каже какви са желанията й и да го видят после как ще ги изпълнява!