Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Главното, с което се занимаваха вечерта, ако не и главната цел, беше обявена скоро. Капитан Додсуърт, вдигайки към Сирен чаша с ром, обяви:
— За най-тъмните очи и най-сладката усмивка тази вечер в световния океан!
Това беше състезание по пиене. Победител щеше да е мъжът с най-здрава глава, а наградата щеше да е преимущество в търговията, което щеше да добие мъжът с най-неразмътена глава. Но имаше и нещо повече от това. Докато гледаше капитана, Сирен имаше чувството, че той също щеше да играе на страната на Бретонови срещу агента на маркизата, за да засили конкуренцията. Двамата вероятно можеха да изиграят такава игра. Комплиментът към нея не беше нещо повече от уловка, но можеше да бъде използван. Тя се усмихна и вдигна чашата си с тафия:
— За всички моряци, които рискуват толкова много в търсене на… усмивки.
Тостовете се заредиха и ставаха все по-бурни. Пиха за английския Джордж и френския крал Луи, кралиците на двете страни и любовниците на двамата мъже. Пиха за проклятието на акцизните на всички националности и отдадоха уважение на красивия син цвят на индигото, за любимия прасковен цвят на Ла Помпадур, който можеше да е, а можеше и да не е цветът на зърната на гърдите й, за благородните и подмладяващи, ако не й повишаващи половото желание качества на треската и морската котка.
Сирен обръщаше нищожно внимание на бъбренето и пиенето. Случаят за бягството им от индианците бе разказана набързо от нея. Разговорите за икономическата обстановка в Европа на задържа вниманието й за дълго. Вместо това тя наблюдаваше агента на маркизата — Туше.
Той беше дребен човек с хилави гърди и остри черти на невестулка. Кожата му беше подухнала и пъпчива, а ноктите му бяха дълги, закривени и жълти. Изражението му беше прикрито и високомерно и въпреки, че обръщаше чашата при всеки тост, нямаше забележим ефект.
Това, което безпокоеше Сирен, бе защо точно Туше се намира на борда. Тревогата не беше само нейна. В една пауза Жан подхвърли през масата:
— Тук като търговец ли присъстваш, или като агент?
Въпросът, който увисна не произнесен беше, дали Туше действа от името на маркизата. Това не беше невъзможно и ако знаеха това, опасността би била по-малка. Ако Туше представяше маркизата в сделките би било неправдоподобно, но не и невъзможно той да информира за техните сделки.
Но не беше толкова лесно да се измъкне нещо от него.
— Зависи — каза той с лека усмивка — от парите.
Жан отправи към Пиер бърз поглед. Отговорът на Туше можеше да означава, че той е готов за подкуп, за да скрие, че знае за дейността им.
— Перспективите за търговия никога не са били по-добри — каза нехайно Пиер.
— И шансовете за успех против патрулите за контрабандисти — по-лоши.
— Човек би помислил, че те са по-отпуснати сега, когато войната свърши — оплака се Додсуърт.
Пиер сипа ром в чашата си.
— Войната няма да свърши за нашите две страни тук, докато едната не придобие надмощие в Новия свят.
— То ще бъде наше, приятелю. Ние работим повече и няма да се предадем.
— Вие ще се изнесете — каза Пиер със смях — или индианците ще ви убият, защото сте ги изместили от земите им. Ние приемаме живота по-леко, ние французите — като дар, а не като работа, която трябва да се свърши и затова бихме издържали в мир до диваците дълго след като вие, англичаните, сте се върнали на малкия си остров.
Туше кратко се изсмя.
— Всички вие говорите много, но не сте построили нищо.
— Нито сме разрушили нещо — каза с достойнство Пиер. — Какво повече ни е нужно, освен лодка, храна и вода, може би малко тютюн или малко хазарт да си развеселим дните?
— Богатства? Хубав дом? Прислужници, които да работят, за да се чувствате добре?
— Ба! Тези неща могат да се правят и нощем. Това, което има значение са хората, семейството, приятелите.
— Тогава няма да имате нищо против, ако ви изместят в търговията или ако някой дойде и ви отнеме мадмоазел Сирен, предлагайки й нещо по-добро?
Сините очи на Пиер хвърляха искри:
— Търговията е игра и няма да ме победят в нея, ако зависи от мен. Колкото до Сирен, ние не я задържаме. Тя може да си отиде, ако поиска, но е достатъчно разумна, за да се поддаде на ласкателства.
Сирен, която срещна очите на Пиер, след като той свърши, си помисли, че в думите му се съдържа послание към нея. Тя не за първи път се питаше дали не е постъпила глупаво. Но не, все пак не беше затворник на Бретонови. Тяхната обич и страх за нея ги бяха накарали да я пазят. Това, което искаше Пиер тя да разбере, беше, че те се доверяват на нейната преценка и затова бяха прехвърлили правото да я защитава на Рене. Тя би искала да се чувства така сигурна.