Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— О, не — усмихна се Анжелика. — Увериха ме, че няма нищо лошо да дойда на опера, след като съм в защитена ложа, но ми се струва неподходящо да се отдам на светски забавления, докато съм в траур.
— Аз, разбира се, уважавам чувствата ви — промълви Майкъл, взе ръката й, целуна я и я задържа още малко. — Но няма да бъда искрен, ако не кажа, че ми се иска да не сте толкова строга със себе си.
— Колко мило — прозвуча ясен, твърд женски глас откъм вратата. — И колко компрометиращо. Питам се дали Рейнолд знае колко си предан на жена му, Майкъл?
Повече от изненада, отколкото за да покаже доброто си възпитание, Майкъл скочи на крака.
— Клотилд! Какво търсиш тук, за бога?
— Много просто, скъпи, последвах те. — Жената направи драматична пауза и влезе в ложата. — Видях те да потегляш с решимостта на рицар, тръгнал да дири Свещения Граал, но тъй като те познавам, разбрах, че целта ти не е толкова свята, затова пък много по-интересна.
Клотилд Петен беше зашеметяващо красива в елегантния си вечерен тоалет. Цялото й същество издаваше самочувствие и гордост.
Кестенявата коса с махагонови къдрици беше вдигната в сложен кок. Роклята от розова коприна падаше върху огромен кринолин, корсажът беше строг и украсен само с няколко панделки и ширити. Майкъл я посрещна с презрителен поглед.
— По дяволите, Клотилд, не се опитвай да ме правиш на глупак. Някой ти е разказал, че Рейнолд е довел жена си на опера, и ти просто не си могла да устоиш на изкушението да я разгледаш.
— Ти винаги се изразяваш толкова мило, Майкъл. Нищо чудно, че мадам Хардън се наслаждава на компанията ти.
Клотилд се обърна и в големите очи с цвят на старо шери блесна подигравателно пренебрежение. Това изведнъж я състари. Бавният, щателен оглед, на който бе подложена Анжелика, очевидно целеше да я сплаши, но тя само вирна упорито брадичка и прие спокойно предизвикателството.
Погледна съперницата си право в лицето и гласът й прозвуча равнодушно:
— Вие сигурно сте мадам Петен. Колко мило, че идвате да ме посетите, след като очевидно сте се лишили от много по-приятна компания в собствената си ложа.
— Извинявайте — измънка Майкъл и потърка челото си. — Трябваше да запозная дамите, но просто забравих…
— Нямаме нужда от теб — отговори остро Клотилд и хвърли бърз поглед към пламналото му лице. — Но ще се радваме, ако отидеш да ни донесеш по чаша пунш.
— Благодаря, аз не желая нищо — намеси се Анжелика и изгледа умолително приятеля на Рейнолд.
Майкъл реагира веднага.
— О, не, в никакъв случай не мога да оставя мадам Хардън сама. Знаеш ли, в последно време тя не се чувства много добре и може всеки миг да припадне.
— След като съпругът й я е изоставил, опасността не ми изглежда особено голяма — сряза го сърдито Клотилд.
Още преди Майкъл да успее да отговори, вратата на ложата се отвори. Всички се обърнаха стреснати и се озоваха срещу застаналия в рамката Рейнолд.
— Съпругът се върна — проговори хладно той. — Както виждаш, излязох съвсем за малко, Клотилд. Очевидно се връщам тъкмо навреме. Още няколко минути, и бедният тенор щеше да намери цялата си публика събрана в тази ложа.
Клотилд Петен се изчерви и сърдито стисна устни.
— Нима намекваш, че пречим?
Тя допусна грешка, като предположи, че Рейнолд ще излъже, за да запази учтивия тон. Трябваше да знае, че когато му е изгодно, той без угризения захвърля досадните правила на приличието зад борда.
— Понякога си учудващо проницателна.
Клотилд се наду от възмущение, Майкъл избухна в смях. Без да им обръща внимание, Рейнолд отиде при Анжелика и улови ръката й. Сведе с усмивка глава и долепи устни до безкръвните й пръсти.
Гласът на Клотилд прозвуча напрегнато:
— Сигурно желаеш съпругата ти да се запознае с някои влиятелни хора. Вероятно имаш нужда от помощ, за да бъде приета от личности с влияние и тежест в обществото.
— Смятам — проговори ледено Рейнолд, без да я погледне, — че позицията ми на водещ търговец ще бъде повече от достатъчна.
Клотилд замига нервно.
— Това ти осигурява място сред американците, но французите се колебаят много по-дълго, когато избират приятелите си.
— Така ли мислиш? — отзова се любезно Рейнолд. — В последните години нещата се променят. Трябва само малко да се поогледаш, за да го разбереш. Вече и французите познават добре езика на парите.
— Не ставай груб — нацупи се Клотилд. — Но какво ли друго би могло да се очаква от теб…
— Аз съм честен — поправи я спокойно той. — Но за да разпознаеш това качество на характера, трябва да го притежаваш сам.