Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Колко пъти трябва да ти повтарям, че той няма да ни убие! — избухна Бетина. — Дори ми даде думата си, че ще ни заведе до Сен Мартен.
— Защо продължаваш да му се противопоставяш, Бетина? Той е красив и млад. Дори и граф Де Ламбер не е толкова красив и представителен като него. Ще ти е по-лесно, ако престанеш да упорстваш и доброволно му се отдадеш, а това няма да е безчестие и позор, скъпа моя, защото ти нямаш друг избор.
Младото момиче смаяно я зяпна.
— Но той използва тялото ми, макар да знае, че го ненавиждам! Бих предпочела да се отдам на всеки друг мъж, но не и него!
— Той те изнасили, защото ти му се съпротивляваше. Той те искаше, това е всичко. Мислех, че вече си се примирила с положението си — каза Мадлен. — Тристан се отнася към теб по-добре, отколкото един съпруг. Дори продължава да си бръсне брадата, Жюл ми разказа колко е бил ядосан, когато си му казала да се обръсне.
Бетина се усмихна, защото това бе една битка, която бе спечелила. Припомни си нощта, след като Тристан си бе обръснал брадата и сърдитата му гримаса, когато видя червените следи, които наболата му брада бе оставила по нежната кожа на лицето й.
Оттогава се бръснеше всеки ден, когато смяташе да я люби, а на вечеря Бетина видя, че лицето му е гладко избръснато. Той й хвърли многозначителен поглед, който съвсем ясно показваше намеренията му.
— Моля те, Мади, остани тази нощ с мен — умолително я изгледа Бетина.
— Дори и тази нощ Тристан да ми позволи да остана при теб, какво ще стане утре?
— За утре ще измисля нещо друго, но точно тази нощ ме плаши. Иди и кажи на Тристан, че съм болна. Кажи му че искаш да останеш при мен. Върви, преди да е дошъл.
— Добре — въздъхна Мадлен. — Ще се опитам. А ти по-добре си лягай.
Мадлен затвори вратата, пое дълбоко въздух и тръгна по тъмния коридор. Не можеше да разбере защо Бетина толкова много мразеше Тристан. Изглежда, омразата й доставяше удоволствие и се оживяваше, като му се противопоставяше.
Тя слезе по стълбите и отиде до масата, около която мъжете седяха и пиеха. Освен Тристан и Кейси, там бяха двама от хората на Тристан с големи чаши ром в ръка и Джейк Браун, помощникът на Кейси.
— Къде е Бетина? — попита Тристан, когато видя, че Мадлен сяда до него.
— Тя си легна… не се чувства добре — промърмори Мадлен, като неспокойно въртеше ръце.
— Какво й е? — Тристан повдигна учудено вежди.
— Може би е от храната, капитане. Настоявам тази нощ да остана с нея. Тя се нуждае от мен.
— Така ли? Е, струва ми се, че присъствието ти няма да е необходимо — младият мъж стана и се отправи към стълбите.
— Но, капитане…
— Стойте си на мястото, мадам! — остро я прекъсна Жюл. — Тристан ще се погрижи за господарката ти. Ако тя се нуждае от грижи, той ще бъде с нея, макар да смятам, че има нужда от нещо друго.
— Ти продължаваш да смяташ, че Бетина се нуждае от здрав бой! — гневно извика Мадлен. — Предполагам, че ще ти достави удоволствие, ако ти си този, който ще я накаже!
— Хайде, хайде, успокой се — Жюл бе изненадан от избухването й. — Не бих докоснал и с пръст твоята господарка. Тристан ще ми отреже главата. Но мисля, че той е прекалено мек с нея и сега тя смята, че може да получи всичко и съвсем му се е качила на главата.
— Ти забравяш, че той продължава да я изнасилва — прошепна Мадлен, за да не ги чуят останалите.
— Не съм забравил. Точно затова казах, че се нуждае от един хубав бой.
Тристан отвори вратата, но стаята бе празна. Отвори и следващата стая, но тя също бе празна; тогава отиде до последната врата и бавно я открехна. Тя се бе свила на леглото, с ръка под главата. Но когато го чу да влиза, седна на леглото, а великолепната й коса се разпиля по раменете.
— Това не е твоята стая, малката ми — тихо каза Тристан, затвори вратата и се облегна на нея.
— Значи нямам стая — студено отвърна тя. — Може би предпочиташ да спя навън?
— Не, предпочитам да спиш с мен — устните му леко се извиха.
— Да, но аз не искам да спя с теб, Тристан! — грубо викна тя, а тъмнозелените й очи блеснаха от гняв.
— Твоята прислужница ми каза, че не се чувстваш добре, но не ми изглеждаш на болна — ухили се той, прекоси стаята и седна на края на леглото. — Наистина ли си болна, Бетина?
— Да! — изсъска тя. — Но не смятам да обсъждам оплакванията си с теб!
— А пък аз мисля, че ме лъжеш, Бетина, но за всеки случай ще ти донеса чаша мляко. Млякото ще пречисти отровите от стомаха ти.
— Благодаря ти, няма нужда — вирна брадичка Бетина. — Предпочитам да спя, ако нямаш нищо против, необезпокоявана.
— Настоявам да се погрижа за теб, малката ми.
— Можеш да настояваш пред хората си — високомерно отвърна Бетина и се отдръпна на другия край на леглото. — Вече ти казах, че няма да се подчинявам на заповедите ти. Къде е Мади? Искам тази вечер да остане с мен.