Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— О, млъкни!
Тук Марта се изсмя и отбеляза:
— Звезди, тяхната логика наистина ми допада.
Шанел погледна към свръзката с компютъра. В момента обаче бе прекалено ядосана на Фалон, за да се разправя с Марта, затова насочи отново към него присвитите си очи. Той също гледаше смръщено към компютърната свръзка, чието местоположение най-сетне бе открил.
Младата жена обаче привлече отново вниманието му към себе си, като заговори разпалено:
— Забрави ли, че баща ми е воин? Както и брат ми. Вече са ме научили какво трябва и какво не трябва да правя. Знам много добре, че не трябва никога да се опитвам да нараня някой воин, тъй като воините могат да бъдат наранявани само от други воини. Ето защо хвърлям разни неща по брат си, когато ме вбеси. Но ти… Изглежда изгубвам ума си, когато стане дума за теб, затова ти дължа извинение за удара. Можеш да бъдеш сигурен, че вече няма да се повтори, тъй като просто няма да има възможност. Няма да те видя повече, твърдо съм го решила. А сега можеш да си вървиш, Фалон. Говорихме повече, отколкото…
— Ти говори. Сега ми дай възможност и аз да кажа, каквото мисля. Да, наистина щях да те купя, ако това бе единственият начин да те имам, а тъй като мислех, че си посетителка, това действително бе единственият начин. Но ти нямаше да страдаш като моя робиня, Шанел. При мен щеше да намериш само удоволствие и щастие.
— Не си вярваш, нали?
— На нищо не вярвам повече. Но сега съм още по-щастлив, тъй като разбрах, че можеш да станеш майка на децата ми. Щях да направя така, че да бъдеш моя, по какъвто и да е начин, тъй като желанието ми да те имам се превърна в нужда и ти си ми необходима. Единственото, за което мисля, е мигът, в който ще станеш моя.
Искаше й се тези думи да не й действат. Не трябваше да й действат, след всичко, което знаеше за него. Но фактът, че я желае толкова силно, бе изключително силен стимулант за собствените й сетива. Поне да не беше толкова неустоим; а то — само един поглед бе достатъчен да я развълнува. И сега на всичкото отгоре й казваше, че му е нужна… Звезди, това бе почти толкова хубаво, както ако й се обяснеше в любов.
Гласът на Марта прекъсна мислите й.
— Надявам се това мълчание не означава, че си се замислила над предложението му, Шани.
Фалон обаче не й даде възможност да отговори, а продължи дрезгаво:
— Изключи компютъра и отпрати андроида, керима. Слей се с мен още сега и вземи без страх това, което ти се полага. Аз няма да правя нищо друго, освен да следвам теб. Даже няма да те докосвам.
Да го има отново и то без страх? Дори само тази мисъл бе достатъчна да накара сърцето й да се разтупти. Но си наложи да се овладее. Вече не ставаше дума само за страха й от неговата липса на самоконтрол и от неговата сила. Ставаше дума за нещо много повече, дяволски повече, защото вече знаеше, че той е воин, и то воин-робовладелец.
Тъй като тя не отговори нищо прекалено дълго, той продължи:
— Можеш дори да ми вържеш ръцете, ако това ще те успокои.
Шанел изпръхтя..
— Преди може би щеше да свърши работа, воине, но не и сега. Благодаря, но не мога да приема.
— Браво, момичето ми — изписка Марта. — Тук не разполагаш с нищо за връзване, което той да не може да скъса с мощните си бицепси, И воинът го знае много добре, иначе нямаше да прави подобно предложение.
Марта, разбира се, имаше право, но Шанел вече бе достигнала сама до този извод. И бе вбесена на себе си, че все още чувстваше нещо към Фалон. Знаеше, че не трябва да остава отново насаме с него. И вече бе наясно защо.
— Аз мога да го държа — обади се ненадейно Корт.
Младата жена изпъшка.
Марта изрази много по-шумно неудоволствието си, като изпръхтя и заяви, без много-много да се церемони:
— Воинът иска да се махнеш, празноглавко, не да участваш. И сега не е моментът да…
Шанел затвори за секунда очи от страх; знаеше, че компютърът щеше да разгневи още повече Ван’иър. А на него му беше необходима точно една секунда, за да направи крачката, която го отделяше от масата, и да смаже под юмрука си свръзката.
Този звук накара Шанел да отвори ужасено очи; беше разбрала какво е направил още преди да го види. Инстинктивно се спусна към него, преметна ръце около врата му и се вкопчи здраво в тялото му.
— Марта, недей… моля ти се! — изпищя отчаяно младата жена. — Знаеш, че майка ми има много от тези съоръжения-свръзки; значи нищо не се е случило.
— Все още — додаде заплашително Ван’иър. — Къде е сърцето й, жено? Какво трябва да направя, за да я унищожа?
Шанел изпъшка отново и го стисна още по-здраво за врата. Страхът, който в момента бе впил пръстите си в нея, бе нещо ново и непознато. Знаеше само, че трябва да го накара да разбере, преди Марта да изгуби търпение и да го трансферира, така че да не го види никога повече.