Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Войникът дава сигнал и другите стражи дотърчават веднага.
— Тоя дриплю ме оскърби! — казва гвардеецът, който е на пост.
— Така ли? — провиква се началникът на стражата. — Какво ти стори?
— Даде ми толкова малко, че не стигат да си наквася устата.
— Това е гавра с властта — казва началникът на стражата. — Дай да видя с колко пари те е обидил.
Без каквото и да било желание гвардеецът му подава дребните монети. Сигурно се разкайва, че е повикал стражата, но е вече късно.
— Много лошо, много лошо! — клати глава началникът на стражата. — Изхвърлете го от града. И друг път да не прави така!
Стражите те хващат, извеждат те извън града и те хвърлят край рова.
Попадаш на 159.
270
Сам не помниш как си се озовал пред гръмотевичния брат. Иска ти се да му кажеш всичко, което мислиш за него и предишния му господар. Иска ти се да извикаш най-гневните думи срещу всички тирани на света.
Иска ти се, но челюстта ти е здраво стисната, с думи не можеш да кажеш нищо, затова го хващаш през кръста и го хвърляш с все сила върху една сергия с грънци. Сергията се обръща, грънците падат шумно на земята, парчета от тях хвърчат на всички страни. Чуват се викове. Гръмотевичният брат изгубва шапката си, а бялото му наметало се скъсва на няколко места.
Гръмотевичният брат тутакси изчезва. В този миг забелязваш друг слуга на мрака, застанал пред една златарска сергия.
— Хей! — провикваш се гръмогласно. — Хей, ти, разбойнико!
Ако не искаш хората да ти попречат в уреждане на сметките, мини веднага на 198.
Ако чувстваш, че нямаш възможност да победиш в спора с Гръмотевичните братя, попадаш на 201.
271
Скачаш на крака. Мечът ти проблясва като мълния и съсича три от птиците. Главите им се търкулват в краката ти, светещите им човки на часа угасват.
Тревожни писъци раздират въздуха. Ятото се издига високо в небето и пак се спуска настървено към теб. Отново замахваш оръжието си и още три птици остават без глави. Другите пак се връщат в небесните висини.
Ятото те връхлита стремително и яростно. Този път птиците са по-бързи от теб. Преди да замахнеш с меча една от тях те клъвва с човката си и ти изважда дясното око. Птиците надават победен писък. Ятото отлита.
Изведнъж светът ти се вижда по-красив, по-добър, по-човечен. Няма защо да дириш лек за крал Мрак. Той е добре, ти си добре, всички еднооки са в ред.
Така завършва мисията ти.
А кралят, бедното добро наше момче? Той ще продължи да пръска здрач над своето кралство и да се гордее с това. Един ден може да те вземе в свитата си.
272
Тръгваш наежен към войника, който стои на стража.
— Хей, гвардеецо, знаеш ли кой съм?
Войникът те поглежда сърдито.
— Я се махай!
Но ти си решил на всяка цена да изпълниш плана си.
— Аз съм страшен главорез, пусни ме да мина, че иначе ще ти взема главата.
— Абе ти луд ли си? — кресва войникът и наистина мисли, че си перко. Ала след миг в очите му блесва лукаво пламъче. — Ето го моя началник, той ще те пусне в двореца.
Войникът сочи с пръст към площада. Обръщаш се и получаваш страхотен ритник в задника. След миг лицето ти удря земята. Войникът се задавя от смях.
Този път не успя, трябваше да измислиш нещо по-умно.
Ставаш, изтупваш праха от дрехите си и бавно се отдалечаваш. Зад гърба си чуваш гласа на войника:
— Идва един страшен главорез, ха, ха, ха! Пуснете го да мине че — ха, ха, ха, — ще ви вземе главите! Ха, ха, ха!
Мини на 135.
273
Докато вървиш и се чудиш къде да намериш лекарството за крал Здрач, хрумва ти нещо много хубаво — да попиташ тайнствения вълшебник Халдерон.
— Хей, вълшебнико Халдерон, чуваш ли ме? — провикваш се гръмогласно.
— Чувам те — отговаря ти треперлив старчески глас.
Добре, че се сетих да попитам, казваш си и пак отпускаш гласа си.
— Къде да намеря лек за крал Здрач?
— Аз се оттеглих, трябва ми почивка.
— Но ти си вълшебник.
— Магиите са работа за млади хора.
Това са последните му думи. Духва хладен вятър.
Мини на 32.
274
Чукаш с бронзовата фигурка по дебелата дъбова врата, обкована с желязо. Ако се съди по вида на къщата, тук живеят богати хора.
Вратата се отваря със скърцане. Появява се един млад прислужник.
— Какво искаш, човече? — пита той.
— Търся място да пренощувам.
— Господарят го няма, не мога да те пусна без разрешение.
— Ще ти платя — увещаваш го ти.