Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Ще ускориш ли бяга си или ще се оставиш да те настигнат преследвачите?
Да — мини на 195.
Не — попадаш на 229.
265
Втурваш се напред, подгонен от огнения вятър, който идва от сърцето на Желязната планина. Нозете ти сякаш сами се движат в бесен ритъм, стъпките ти отекват глухо в тесния коридор. А въздух не стига. Тук всичко е направено така, че да задуши и смачка човека.
Вече се вижда дрезгава светлина. Изпълва те дива радост. Никога през живота си не си се радвал толкова на здрача, колкото в тоя напрегнат миг.
Ала радостта ти е краткотрайна — изходът от пещерата е толкова далеч, че трябва да бягаш с всичка сила още няколко минути, за да стигнеш до него. А откъде да вземеш въздух? Здрачът отново ти е изиграл лоша шега.
Зад гърба ти се чува тътен. Земята под краката ти се разлюлява, от сводовете на тунела се сипе ситен белезникав прах, жегата става непоносима. Нещо клокочи в дъното на тунела, а това нещо е лава.
Излизаш от леговището на крал Мрак и без бавене се втурваш по стръмния склон надолу. Изтерзаните ти гърди жадно ловят прохладния въздух, сякаш се опиват от това незнайно питие.
От недрата на Желязната планина се разнася нов тътен. Пещерата бълва нещо като течна жарава. Тя се излива по склона и макар да тичаш с цялата бързина, на която е способен един скитник при смъртна опасност, лавата те настига. След миг ставаш част от тази сляпа огнена река.
266
— Насам! По-бързо!
То вече не остана сила, но ти се напрягаш да стигнеш до феята с едничката вяра, че тя няма да те остави сам сред огнената стихия.
Този път здрачът не успява да ти попречи, определяш много точно разстоянието до тънката и източена фигурка. Десет крачки, само десет крачки. Една, две, пет, десет!
— Спасен съм — надаваш вик ти и протягаш ръце съм самотната фигура.
— Как ли пък не! — казва със стържещ глас ефирното създание и те блъсва с все сила. Падаш възнак. Лавата е на три крачки от теб. Едва сега виждаш ясно към кого си тичал с толкова вяра и надежда.
Това е вещицата Зелда. Тя яхва охлузеният, но много сигурен ботуш, и се издига във въздуха. Дрезгавият й зъл смях литва над прокълнатата земя.
Но ти не го чуваш. Вече си част от тази сляпа и зла огнена стихия, която залива злочестото кралство на здрача.
267
Раната те изгаря като нажежено желязо. С такава болка и една крачка е непоносимо бреме, можеш само да виеш и да се търкаляш по влажната земя. Това и правиш.
В пламналата ти глава един глас отдавна крещи: „Ако не направиш нещо, ще умреш, никога няма да видиш други светове. Ще умреш в тази прокълната земя. Ще умреш, ще умреш, ще умреш.“
Със сетни сили бъркаш в торбата. Разтрепераната ти ръка не среща нищо, което да ти помогне. А раната продължава да сипе жар.
Силите бавно те напускат. През премрежения си поглед виждаш някакво размито петно. Това е феята на гората. Тя се свежда над теб, грабва те, сякаш си горска шумка, и заедно литвате към къщичката на старицата. Там тя ще бди над леглото ти, докато те излекува.
Можеш да вземеш нова торба с вълшебни предмети, след което да започнеш от 1.
268
Никога не си предполагал, че движението ти с малкото шишенце ще изплаши толкова много кудкудяка. Той замръзва на място с отворена човка и настръхнали пъстри пера. Малките му очички са се впили в лицето ти, сякаш искат да го изкълват с поглед. Струва ти се, че времето е спряло.
С рязко движение на ръката тръсваш срещу кудкудяка съдържанието на течността. При излитането във въздуха течността се превръща в малък черен облак, който се впива като живо същество в гърлото на кудкудяка. Чува се хъркане, кожата на лицето му посивява, цялото му тяло се разтреперва като от предсмъртен ужас. Пернатият кудкудяк пада на земята и започва да рита с крака. Ноктите му оставят дълбоки бразди по земята.
Искаш ли да видиш кудкудяшкото чудо?
Да — мини на 256.
Не — отиваш на 140.
269
Бръкваш в джобовете си и дълго ровиш в тях. Най-сетне изваждаш няколко дребни монети и ги подаваш на войника. Той взема монетите и мърда беззвучно устни, докато ги преброи.
— Брей, ти си бил много щедър! — казва дрезгаво човекът на стража.
— Такъв съм си! — усмихваш му се дружелюбно. Виж ти, тоя дръвник може и да те пусне в двореца. То всяка стража се подкупва, ама откъде да знаеш, че стражите са станали по-евтини от тиквите?
— Ей сега ще влезеш — казва войникът. — Ще повикам само другите стражи да им кажа, че съм те пуснал.
Кимваш доволен от това, че успя да склониш стражата да те пусне в двореца на крал Здрач. Като начало не е никак лошо!