Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Има ли някаква вероятност — обадих се аз, когато разбрах накъде отиват въпросите на моя господар — Егремонт да е дал на Йонатан отделна заповед?
— Защо да го прави? — отвърна ми грубо Корнелий. — Как може Йонатан да е участвал в нещо, което да доведе до собствената му смърт и до смъртта на другарите му, а да не говорим за кражбата на реликвата? Каквото и да ви се върти в главата, мастър Бенджамин, на граф Егремонт ще му се наложи да дава доста обяснения, когато се върне в двора на императора. Не, не — поклати глава Корнелий. — Въпросът е как петнайсетима въоръжени и опасни мъже са били избити един по един без никаква следа от съпротива или борба. Никой не е вдигнал тревога. Никой не е бил видян да влиза или да излиза от къщата.
Корнелий се изправи и тръгна към прозореца. Кастор го последва и започна да ближе ръката му.
— Това място е прокълнато — едва чуто изрече Корнелий, взирайки се в господарската къща. — Трябва да помисля.
Той отвори кесията си и подхвърли на Бенджамин халка с два ключа.
— Сега вие отговаряте за имението Малвъл.
— Възможно е държавата все още да е в къщата — предположи Бенджамин.
Корнелий поклати глава.
— Съмнявам се — той взе плаща си. — Налага се да се върна в града и да обсъдя нещата с граф Теодосий. Ще се погрижите ли труповете да бъдат изнесени от имението?
Бенджамин се съгласи. Корнелий се качи в стаята си и след няколко минути го чухме да излиза.
През слепващите няколко часа настъпи суматоха. Бенджамин нареди войниците да се съберат в господарската къща. Наеха каруца, натовариха вътре труповете, в това число и останките на лейди Изабела, и ги покриха с платнище. Лагерът, който войниците си бяха устроили пред стените на имението, започна да се разтуря. Част от тях се връщаха в Тауър, а другите заминаваха за замъка „Бейнардс“. До залез-слънце всички си бяха отишли и бяхме останали само аз, Бенджамин и Кастор. Затворихме портата и, по настояване на Бенджамин, се заключихме в господарската къща на имението Малвъл. Бяхме въоръжени, а и Кастор беше с нас. Няма да забравя тази нощ, докато съм жив. Къщата беше мрачна и през деня, но когато се стъмни и вятърът заблъска по капаците на прозорците, съм сигурен, че ни наобиколиха призраци. Коридорите бяха тесни и тъмни. Въздухът беше застоял, а дъските по пода проскърцваха при всяка наша стъпка. И двамата с Бенджамин бяхме неспокойни и имахме чувството, че някой ни наблюдава. От време на време, докато отново претърсвахме къщата от мазето до тавана, се извръщах и поглеждах назад към изпълнения със сенки коридор, но той се оказваше празен. Дори Кастор загуби бойния си дух. Понякога спираше и започваше да скимти, сякаш съзираше неща, които оставаха невидими за нас. Бенджамин държеше да бъдем старателни. Носехме факли и претърсихме всяка стая и всяка камина, но нищо не открихме. Най-накрая, много след полунощ, се върнахме в кухнята. Седнахме на масата, пийнахме от останалото вино и дори си отрязахме парчета от месото и хляба. Нямаше обаче нищо нередно — никакви следи от отрова, нищичко, което да ни наведе на мисълта, че войниците са били отровени.
Бенджамин седеше, хванал брадичката си в ръка.
— Преди двайсет и четири часа — започна той, — някъде по това време, петнайсетима мъже са били жестоко убити, а държавата — открадната. Как е станало обаче?
— Това място е свърталище на духове — отвърнах. — Оттук демоните нахлуват в нашия свят. Нали видяхте скелета на старицата?
— Призраците може и да бродят — възрази Бенджамин, — но не прерязват гърла, нито носят арбалети.
— Те ходят тихо — упорствах аз, — докато един убиец не би могъл дори да премине през къщата, без да бъде забелязан. Всяка негова стъпка би вдигнала шум.
Бенджамин се изправи и се запъти към една маса, на която стояха чистите халби.
— Има нещо, което ми направи впечатление — разсъждаваше той. — На масата нямаше остатъци от храна, а в кухнята нямаше мръсни съдове.
— Което ще рече? — попитах аз.
— Че или са били избити преди вечеря, или много след това. Ако бяха убити след вечеря обаче, щяха да оставят на прислужниците мръсните чинии и халби, за да ги измият на другия ден.
— Значи са убити преди вечеря, така ли?
— Но това е невъзможно — отговори Бенджамин. — Според разказа на готвачите те са подредили масата за вечеря, а ние не я заварихме така.
— Може Йонатан да е наредил всичко да бъде почистено — заявих аз. — Аз обаче имам друга теория.
Разказах му за лорд Харон, за срещата ми с него и за инициалите И. М. върху гоблените в покоите му, които бяха идентични с онези от медальона, заровен заедно с останките на горката лейди Изабела. Бенджамин ме изслуша със затворени очи.