Лудият жезъл [bg]

Изведнъж ръката се стовари на рамото му, спря го и го обърна.

— Усещам ръката ти — каза той бавно.

— Усещам гнева ти — изрече другият.

Пол вдигна очи и съзря някога красивите, но вече разкривени черти на Марк Мараксон, загрозени от лещата на лявото му око, която сега мъждукаше в тъмно, искрящо синьо.

— Ти не ми даде никакъв избор — каза Пол.

— Ти имаше моето име, моите родители. Отне ми момичето…

— Това е невъзможно! — извика Пол.

— … и моя живот — довърши Марк, лещата почерня, а плътта му се зачерви, после се овъгли и започна да се разпада.

Пол изпищя.

Ръката, през която сега се виждаха костите, падна от рамото му. Фигурата отстъпи, стопи се в мъглата — черната леща на протезата сега беше прикрепена към череп — и после изчезна.

Пол започна да се тресе. Вдигна ръце към лицето си, след това пак ги отпусна.

Сега на мястото на Марк стоеше Нора. Лицето й беше безизразно.

— Вярно е — каза тя. — Ти уби мъжа, когото обичах.

Тя се обърна и се отдалечи.

— Чакай!

Той се затича и протегна ръка да я спре, но сянката й се изгуби сред другите. Ала той продължи да се лута, да се обръща, да се мята в различни посоки.

— Върни се!

— Пол! Стой неподвижен! Да не се загубиш тук!

Той се обърна отново. Пред него беше застанал старият Мор, облегнат на жезъла си.

— Пред тебе виждам такива неща, че ми се ще никога да не те бях довеждал обратно тук — каза магьосникът. — По-добре да беше те надвил Марк, отколкото да сториш онова, което ще сториш!

— Не зная за какво говориш! — извика Пол. — Кажи ми, ако има нещо, което трябва да знам!

Избухна пламък и Мор изчезна в него.

— Дръж се близо до мене! — извика му пламъкът. — Това може да излезе извън контрол!

— Извън чий контрол? — обърна му гръб Пол.

Стел, кентавърката, беше застанала пред него и го гледаше в очите.

— Ти престъпи нашата клетва — каза тя, — макар че се закле в жезъла си, че никога няма да я престъпиш…

— Не съм я престъпил! — отговори той.

— … и смъртта, която винаги върви зад гърба ти, ще пристъпи напред.

— Не съм престъпил клетвата! — повтори той.

— Прокълнат син на прокълнат баща!

Пол се обърна и се заотдалечава.

— Върни се! — сега това прозвуча почти като молба.

Гигантската фигура с глава на куче, с която се беше изправил лице в лице в пирамидата, внезапно изникна пред него.

— Крадец! Ти разруши триъгълника на Инт! — отекна в мислите му.

— Нищо не съм откраднал. Взех онова, което си беше мое — отвърна му Пол.

— Знам такива проклятия срещу крадците, че могат да ги попилеят по всички краища на света!

— Да ти пикая на проклятията! — викна Пол. — Веднъж те надвих. Сега не ме е страх от тебе!

Пристъпи една крачка към заплашителната фигура.

— Спри! Те набират мощ! То наистина може да те нарани! — отекнаха в ума му думите на пламъка, който току-що беше изникнал помежду им. Сега говореше трескаво.

Песоглавецът вдигна десница. Пол се претърколи и побягна.