Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
— Неловко?
— Да. — Тя се почувства като кръгла глупачка. — Моля ви. Излишно е да го коментираме повече.
— Добре тогава. Честно казано, напълно бях забравил за тези неща. Нали си даваш сметка, че това са глупости?
— Благоприличието ли?
— Твърде много неща във висшето общество се въртят около идеята, че човек не може да вярва на другите — обясни той. — Договори, подробни доклади, да не оставаш сам с представител на противоположния пол, все такива предразсъдъци. Ако премахнеш от една връзка доверието, какъв смисъл от връзката?
„И това от човек, който смята да се ожени за Стерис само за да се възползва от богатството й?“ Призля й от тази мисъл. Чак й загорча в устата.
Мараси реши да смени темата.
— Та… за тази сплав?
— Да, сплавта — каза той. — За източника на алуминия вече знаем. Набавили са го от първия обир. Но примесът — ето какво се опитвах да определя. — Върна се при бюрото и взе револвера, който Уейн му бе дал предната вечер. Мараси забеляза, че е издълбал малка дупка в метала.
— Разбирате ли нещо от металургия, лейди Мараси?
— Боя се, че не — отвърна тя. — Вероятно би трябвало.
— О, не се укорявайте. Всяко нещо с времето си. В града има доста металурзи, навярно бих могъл да пратя образеца на тях и да получа подробен доклад. — Той въздъхна. — Но съм свикнал да върша всичко сам.
— В Дивите земи сигурно често нямате друг избор.
— Вярно е. — Той сложи револвера на масата. — Сплавите са нещо наистина забележително, лейди Мараси. Знаете ли например, че можете да направите сплав с метал, който реагира на магнит, но в края на краищата ще изгуби това свойство? Смесете го в равни части с нещо друго и ще получите сплав, която няма и половината от магнитните му свойства. Когато създавате сплав, вие не само смесвате метали. Получавате съвсем нов метал. Виждате ли, това е фундаментът на аломантията. Стоманата е само желязо с малко въглерод, но тъкмо той създава разликата. Този алуминий също има в себе си нещо — по-малко от един процент. Мисля, че е екаборон, но това е само предположение. Съвсем мъничко. Ние хората толкова много приличаме на металите… — Той поклати глава и я покани с жест да седне на стола до стената. — Но едва ли сте тук, за да слушате брътвежите ми. Кажете какво мога да направя за вас?
— Въпросът е по-скоро какво аз мога да направя за вас. Говорих с лорд Хармс. Помислих си, че заради вашето… заради положението, в което се намира сега Къща Ладриан, може да не разполагате с нужните средства, за да търсите лейди Стерис. Лорд Хармс се съгласи да финансира всички ваши усилия.
Уаксилий изглеждаше изненадан.
— Това е чудесно. Благодаря ви. — Помисли малко и сведе поглед към бюрото. — Казвате, че би платил за това?
— Разбира се — отвърна припряно тя.
— Уф, какво облекчение. Тилоум едва не припадна, като разбра колко съм похарчил. Мисля, че старецът се бои да не ни свършат парите за чай. Невероятно е, че съм работодател на близо двайсет хиляди души, притежавам два или три процента от земята в града, а същевременно съм беден като църковна мишка. Странно място е този наш свят. — Уаксилий млъкна и се замисли. На светлината на отворения прозорец тя едва сега забеляза, че има торбички под очите.
— Милорд? — попита тя. — Успяхте ли да поспите след отвличането?
Той не отговори.
— Лорд Уаксилий — продължи тя по-настойчиво. — Не бива да пренебрегвате необходимостта от отдих. Ако се изморите, няма да е от полза за никого.
— Мараси, лейди Стерис бе отвлечена пред очите ми — тихо каза той. — Аз дори не си мръднах пръста. Трябваше да ме сръчкат, за да предприема нещо. — Поклати глава, сякаш за да прогони лошите мисли. — Но не бива да се тревожиш за мен. И без това едва ли бих могъл да заспя. Така че по-добре да се заема с нещо ползотворно.
— Стигнахте ли до някакви заключения?
— Твърде много — отговори той. — Често проблемът не е да се стигне до заключения, а да се реши кое от тях отговаря на действителността и кое е въображаемо. Тези мъже например. Те не бяха професионалисти. — Пое си дъх. — Съжалявам, в това вероятно няма никаква логика.
— Напротив, има. Фактът, че нямаха търпение да погърмят, това как бе застрелян Петерус…
— Именно. — Той кимна. — Имат известен опит като крадци. Но не са истински професионалисти.
— Защото професионалистът ще знае кого да убие и кога да го убие — каза Мараси, цитираше един от учебниците. — Убийците свършват на бесилото, не и крадците. Тези хора, ако осъзнаваха какво вършат, би трябвало да си тръгнат бързо, без да проливат кръв.
— Което означава, че са улични бандити — рече Уаксилий. — Обикновени престъпници.