Аз съм номер четири

— Какво направи?

— Освети я с ръцете си — казва той.

Ръцете ми засияват и когато ги слагам над топката, зеленото и синьото се възвръщат, само че този път остават, докато ръцете ми светят отгоре.

— Така изглеждаше Лориен ден преди нападението. Би ли погледнал само колко е красиво всичко? Понякога дори аз забравям.

Наистина е красиво. Всичко е зелено и синьо, плюшено и избуяло. Растенията сякаш се люшкат под поривите на вятъра, които по някакъв начин мога да усетя. Леки вълнички се появяват по повърхността на водата. Планетата наистина е жива, процъфтяваща. Но тогава отново загасвам сиянието си и всичко замира, връща се към нюансите на сивото.

Анри посочва някакво място на повърхността на кълбото.

— Точно тук — казва той — е мястото, откъдето излетяхме в деня на нападението. - После си премества пръста на сантиметър от мястото. - А точно тук беше Лориенският музей на изследователската дейност.

Кимвам и поглеждам към мястото, към което сочи. Още сиво.

— Какво общо имат музеите с каквото и да било? — питам аз. Облягам се назад в стола. Трудно е да наблюдаваш това, без да ти стане тъжно.

Той се обръща към мен.

— Дълго мислих за това, което ти си видял.

— Дааа? — казвам, за да го подтикна да кара нататък.

— Беше огромен музей, посветен изцяло на еволюцията на космическите пътувания. Едно от крилата на сградата съдържаше стари ракети, които бяха на хиляди години. Ракети, които са летели с гориво, познато само на лориенците — казва той и спира, загледан в малкото стъклено кълбо, увиснало на половин метър над кухненската маса.

— Сега, ако това, което си видял, се е случило наистина, ако втори кораб е успял да излети и да избяга от Лориен в разгара на войната, то той със сигурност е бил държан в космическия музей. Няма друго обяснение. Все още ми е трудно да повярвам, че е проработил, а и дори да е било така, че въобще би стигнал далече.

— Щом не е можел да стигне далече, защо още мислиш за него?

Анри поклаща глава.

— Знаеш ли, не съм много сигурен. Може би, защото съм грешал преди. Може би, защото се надявам да греша и сега. И ако наистина е успял да стигне донякъде, той трябва да е стигнал дотук, най-близката обитаема планета, без да броим Могадор. А това означава да предположим, че на кораба е имало живи същества, че той не е бил натоварен единствено с експонати и че не е бил празен, изстрелян само за заблуда на могадорианците. Мисля, че в него трябва да е имало поне един лориенец, който да може да го управлява, защото — както със сигурност знаеш — кораби от този тип не могат да се управляват сами.