Когато боговете се смеят

— Почакай ме мъничко, май видях познати — прошепна Света и бързо тръгна към мястото, откъдето бе чула гласовете.

Крадешком надникна иззад стелажа и се убеди, че слухът не я е подвел. Наистина беше Олга Плетньова, а до нея — един разкошен мъж. На Светлана бяха достатъчни двайсет секунди, за да го оцени в доларов еквивалент. Панталони и лека риза на Версаче — хиляда и петстотин най-малко. Очила с рамка на Армани, на ръката — часовник с широка плоска верижка от платина. Разбира се, Света не беше чак такъв експерт по бижутата, че от три метра разстояние с просто око да различи платината от който и да е друг метал, но неотдавна беше видяла същия часовник в един много скъп бутик и сега си спомни, че страшно се бе изненадала от цената му. Именно тогава й бяха обяснили, че това е платина, а циферблатът е украсен с миниатюрни диаманти. Е, и марката, разбира се, имаше своята висока цена.

Тя бързо се върна при Бек и го повлече към щанда с бирата.

— Вземи ей тази каса, тази и тази също — изкомандва полугласно тя, като сочеше опаковките на „Бавария“, „Хайнекен“ и „Гесер“.

Наредиха се пред касата. Нямаше много хора и Светлана постоянно се оглеждаше — кой знае защо не искаше Олга да я забележи. Беше я яд на целия свят, но на първо място — на съседката. „Защо бе, защо едни имат всичко, а други — нищо? Има си съпруг, пари, а на всичко отгоре и любовник! Салфетчици купуват, видите ли! Гнезденце си вият! Изневерява на мъжа си тая мерзавка, а мене ще учи как трябва да живея! Охо, ще видиш ти, Олечка, тепърва ще ми лееш сълзи!“

Светлана още не беше измислила защо именно ще лее сълзи съседката, но желанието да й направи някоя гадост беше толкова силно, че момичето не се съмняваше: така ще бъде.

Тя плати и излетя като куршум от магазина, зарадвана, че бе успяла да се размине със съседката.

— Хайде, по-бързо — нервно припираше тя Бек, който товареше бирата в багажника.

— Закъде се разбърза? — позасмя се през зъби Бек. — Има много време до довечера, ще успееш да се натряскаш.

— Млъкни — избъбри Света и се качи в колата, която приличаше на нажежена пещ.

След петнайсет минути спряха пред нейния блок. Светлана веднага видя пред входа сребристото волво на Павел Плетньов. Така значи, съпругът си е вкъщи, а жена му се забавлява с любовника си! Е, справедливо ли е това? Не, твърдо реши Света, докато се качваше с Бек в асансьора, това е несправедливо и трябва да се поправи. И не как да е, а в изгодна за нея, Светка Медведева, посока.