ФОР

– Къде е Зийк? – питам.

– Не знам – казва Шона. – От известно време не желая особено да се мотая с него.

Поглеждам я през рамо.

– Знаеш, че можеш просто да му кажеш, че го харесваш. Честно, не мисля, че изобщо му минава през ума.

– Че то е очевидно – изсумтява тя. – Ами ако иска точно това – известно време да подскача от момиче на момиче? Не желая да бъда едно от тези момичета, през които преминава ей така.

– Сериозно се съмнявам, че би била.

Седим в мълчание няколко секунди и се взираме във вилнеещата под нас вода.

– Ще бъдеш добър инструктор – казва тя. – Наистина се справи чудесно с обучаването ми.

– Благодаря.

– Ето къде сте! – Зийк изниква зад нас. Носи голяма бутилка, пълна с някаква кафява течност, и я държи за гърлото. – Хайде, открих нещо!

Шона и аз се споглеждаме, вдигаме рамене и тръгваме след него към вратата от другата страна на Ямата, онази, през която влязохме, когато за първи път скочихме в мрежата. Но вместо да ни поведе натам, Зийк ни показва път през друга врата, чиято ключалка е залепена с тиксо. Продължаваме надолу по абсолютно тъмен коридор и по някакви стълби.

– Трябва да излезем... оуч!

– Съжалявам, не знаех, че спираш – казва Шона.

– Дръжте се, почти стигнахме...

Той отваря поредната врата, която пропуска бледа светлина, и вече можем да видим къде се намираме. От другата страна на Бездната сме, на няколко метра над водата. Ямата над нас сякаш продължава безкрайно, а хората, които кръжат близо до парапета, са малки и тъмни, невъзможни за разпознаване от това разстояние.

Разсмивам се. Зийк ни въведе в следващия момент на непокорство, вероятно без изобщо да има такова намерение.

– Как изобщо откри това място? – пита Шона, очевидно учудена, докато подскача на една от по-ниските скали. След като вече съм тук, виждам път, който би могъл да ни изведе нагоре и отвъд стената, ако искаме да стигнем пеш до другата страна на Бездната.

– Онова момиче... Мария – обяснява Зийк. – Майка ù работи в поддръжката на Бездната. Изобщо не знаех, че такова нещо съществува, но очевидно е така.

– Още ли се виждате? – пита Шона, като се опитва да звучи небрежно.

– Тц – отговаря Зийк. – Всеки път, когато бях с нея, едва удържах порива си да прекарам това време с приятелите си. Което не е добър знак, нали?

– Не е – съгласява се Шона и придобива по-доволен вид от преди.

Навеждам се внимателно към скалата, на която тя е застанала, а Зийк сяда до нея, отваря бутилката си и ни я подава.

– Чух, че си извън надпреварата – казва ми и ми я връчва. – Предполагам, че имаш нужда от питие.

– Да – съгласявам се и пийвам глътка.

– Да приемем този акт на публично пиянство като голям... – Той прави неприличен жест към стъкления таван на Ямата. – Сещаш се, за Макс и Ерик.

И Евелин – добавям наум и отпивам отново.

– Когато не обучавам послушници, ще работя в контролния център – казвам.