ФОР

Побързай! Ако Гус разбере, че ме няма и че съм дошъл тук, не знам какво ще му кажа, какво приемливо звучащо извинение ще успея да си измисля. Включвам флашпаметта в компютъра, за да инсталирам програмата, която прехвърлих на нея по-рано. Попитах Лорън, едно от техническите лица на Безстрашните, а също и моя колежка инструктор, за програма, която ще накара един компютър да стане огледален на друг. Казах ù, че искам да си направя шега със Зийк, когато сме на работа. Тя се зарадва, че може да помогне – друго нещо, което съм забелязал, е, че Безстрашните винаги са готови за шега и никога не очакват лъжа.

Програмата е инсталирана с няколко кликвания и вече се е заровила достатъчно дълбоко в компютъра на Макс, че да не се притеснявам, че може да бъде открита. Прибирам флашпаметта и бележката обратно в джоба си и напускам офиса, без да оставям отпечатъци по стъклената врата.

Това беше лесно – мисля си, докато се насочвам обратно към асансьорите. Според часовника ми ми е отнело едва пет минути. Ако някой попита, мога да кажа, че съм бил до тоалетната.

Но когато влизам в контролния център, Гус стои пред компютъра ми и се взира в екрана.

Замръзвам. От колко време е там? Дали ме е видял как влизам в офиса на Макс?

– Фор – изрича той с гробовен глас. – Защо си изолирал тези кадри? Нямаш право да вадиш нищо от ротацията, трябва да си наясно с това.

– Аз... – Излъжи! Излъжи незабавно! – Стори ми се, че видях нещо. – Довършвам неуверено. – Разрешено ни е да вадим кадри от ротацията, ако забележим нещо необичайно.

Гус тръгва към мен.

– Ами тогава... – продължава той – защо току-що те видях да идваш по онзи коридор?

Той сочи коридора на екрана ми и гърлото ми се стяга.

– Стори ми се, че забелязах нещо и отидох да проверя намясто – отговарям. – Съжалявам, просто исках да се раздвижа.

Той се взира в мен и дъвче бузата си. Не помръдвам. Не поглеждам настрани.

– Ако отново видиш нещо необичайно, следвай протокола. Докладвай на началника си, който е... да чуя кой е той?

– Ти – въздъхвам леко. Не обичам да се отнасят отвисоко с мен.

– Правилно. Виждам, че можеш да се сдържаш – додава той. – Честно, Фор, след повече от година работа тук вече не трябваше да има толкова много нередности в изпълнението на задълженията ти. Имаме много прости правила и всичко, което трябва да правиш, е да ги спазваш. Това е последното ти предупреждение. Ясно?

– Ясно. – Няколко пъти съм бил порицаван за вадене на кадри от ротацията, за да гледам срещи на Джанийн Матюс с Макс или на Макс с Ерик. Така и не получих никаква ценна информация с тези си действия, а едва не бях заловен с какво се занимавам.

– Добре. – Гласът му леко омеква. – Късмет с послушниците! И тази година ли ти се паднаха трансферите?

– Да – отговарям. – Родените Безстрашни са при Лорън.

– О, жалко. Надявах се да се запознаеш с малката ми сестра – казва Гус. – Ако бях на твое място, щях да направя нещо, за да се разведря. Тук сме си добре. Само пусни кадрите обратно в ротацията, преди да си тръгнеш.