ФОР

– Да. – Ерик сяда. – Мисля, че трябва да направим някои промени и че е необходимо да започнем от инициацията.

– Какви промени имаш наум?

– Безстрашните винаги са имали състезателен дух – казва Ерик. – Състезанието вади от нас най-добрите, най-силните ни страни. Смятам, че инициацията трябва да подхранва това чувство на съревнование повече, отколкото го прави сега, и така да създава възможно най-добри послушници. В момента послушниците се съревновават единствено със системата, стремят се към резултат, за да продължат напред. Мисля, че трябва да се съревновават и помежду си за ограничен брой места сред Безстрашните.

Не мога да се сдържа – завъртам се и го зяпвам. Ограничен брой места? В каста? След едва две седмици обучение по време на инициацията?

– А ако не се класират за място?

– Стават безкастови – отговаря Ерик. Преглъщам подигравателния си смях, а той продължава: – Ако наистина вярваме, че Безстрашните са най-висшата каста, към която можем да се присъединим, че целите ù са по-важни от тези на другите касти, то да станеш един от нас, трябва да е чест и привилегия, а не право.

– Шегуваш ли се? – обаждам се, неспособен да продължа да се сдържам. – Хората избират каста, защото тя цени същите неща, които и те, а не защото вече са умели в това, на което ги учи. Ще изритваш хора от Безстрашните просто защото не са достатъчно силни да скочат във влак и да спечелят двубой. Ще цениш едрите, силните и безразсъдните повече от дребните, умните и смелите – така изобщо няма да подобриш Безстрашните.

– Сигурен съм, че дребните и умните ще се справят по-добре при Ерудитите или пък при сивите Дървени – ухилва се криво Ерик. – И не мисля, че имаш достатъчно вяра в потенциалните ни бъдещи членове, Фор. Тази система ще облагодетелства само най-непоколебимите.

Хвърлям поглед към Макс. Очаквам да изглежда безразличен към плана на Ерик, но това не е така. Той се е облегнал напред и се взира в покритото му с пиърсинг лице, сякаш нещо в него го вдъхновява.

– Това е интересен дебат – казва той. – Фор, ти как ще подобриш Безстрашните по друг начин, ако не направиш инициацията по-състезателна?

Тръсвам глава и отново поглеждам през прозореца. Не си един от онези малоумни, търсещи опасности идиоти – ми каза майка ми. Точно такива хора иска Ерик в Безстрашните – малоумни, търсещи опасности идиоти. Но ако той е от лакеите на Джанийн Матюс, то тогава защо Джанийн го кара да предлага подобен план?

О! Защото малоумните, търсещи опасности идиоти са по-лесни за манипулиране и контрол. Очевидно е.

– Ще подобря Безстрашните, като насърчавам истинската смелост, а не глупостта и бруталността – казвам. – Ще махна мятането на ножове. Ще подготвям хората физически и психически да защитават по-слабите от по-силните. Именно това насърчава нашият манифест – обикновените прояви на храброст. Мисля, че трябва да се върнем към тях.

– И после всички да се хванем за ръце и да запеем заедно песен, нали? – Ерик завърта очи. – Искаш да превърнеш Безстрашните в Миротворци.