ФОР

Проверявам превръзката, която се подава изпод яката ми, и се уверявам, че е скрита. Тази сутрин Тори очерта първите два от символите – на Безстрашните и на Аскетите. Те ще са по-големи от останалите, защото са на кастата, която избрах, и съответно на кастата, към която наистина имах наклонност – или поне си мисля, че е така, макар че е трудно да съм сигурен. Тори ми каза да ги държа скрити. Когато съм с фланелка, ще се вижда единствено символът на Безстрашните и няма да е добре да се събличам особено често на публични места, но не мисля, че това ще бъде проблем.

Всички останали са вече в конферентната зала и Макс им говори. Изпитвам някаква неразумна досада, когато влизам през вратата и сядам на мястото си. Евелин сбърка за доста неща, но не и за Безстрашните – Джанийн и Макс не искат лидер на кастата, те търсят пионка и именно затова я подбират сред най-младите от нас. Защото младите са най-лесни за оформяне и моделиране. Аз няма да бъда оформян и моделиран от Джанийн Матюс. Няма да бъда пионка, нито тяхна, нито на майка ми, нито на баща ми. Няма да принадлежа на никой друг, освен на себе си.

– Много мило, че се присъедини към нас – обръща се Макс към мен. – Срещата наруши ли съня ти? – Другите се изхилват, а Макс продължава: – Та, както казвах, искам да чуя идеите ви как да се подобрят Безстрашните – вашата визия за кастата през идните години. – Казва той. – Ще се срещам с вас на групи, като първи ще са най-възрастните. Останалите, измислете нещо хубаво, което да ми кажете.

Той излиза с тримата най-възрастни кандидати. Ерик седи точно срещу мен и забелязвам, че има повече метал по лицето си от последния път, когато го видях – вече е сложил халки и на веждите си. Скоро ще прилича повече на игленик, отколкото на човек. Може би това е съзнателна стратегия – никой, който го види сега, няма да го сбърка с Ерудит.

– Заблуждават ли ме очите ми, или наистина си закъснял, защото си си правил татуировка? – пита той и посочва част от превръзката ми, видима над рамото.

– Изгубих представа за времето – отговарям. – Изглежда, доста метал се е залепил по лицето ти напоследък. Може би трябва да се прегледаш.

– Забавно – казва Ерик. – Не бях сигурен, че някой с твоя произход изобщо е способен да развие чувство за хумор. Баща ти не прави впечатление на човек, който би допуснал това.

Пронизва ме страх. Ерик е на косъм да изрече името ми в тази препълнена с хора зала и иска да съм наясно – да запомня, че знае кой съм и че може да го използва срещу мен, когато си пожелае.

Не мога да се преструвам, че това не се отнася за мен, равновесието на силите се промени и няма как да върна старото му положение.