ФОР

– За да бъда честен, сър, не мисля, че това е правилното място за мен – изричам спокойно. – Когато за първи път ме поканихте, ви казах, че искам да бъда инструктор, и осъзнавам все повече и повече къде ми е мястото.

– Ерик, ще ни извиниш ли, моля? – казва Макс. Ерик, едва съумяващ да потисне ликуването си, кимва и излиза. Не поглеждам към него, но бих заложил всичките си Безстрашни точки, че докато върви по коридора, сред стъпките му има и леки подскоци.

Макс става и сяда до мен на стола, освободен от Ерик.

– Надявам се, че не споделяш това, защото те обвиних, че си параноичен – казва той. – Просто се обезпокоих за теб. Притесних се, че напрежението, на което си подложен, те кара да спреш да мислиш правилно. Все още смятам, че си силен кандидат за лидер. Съвпадаш с правилния профил – демонстрира умения във всичко, на което те учехме. И освен това, честно казано, си по-симпатичен от някои от другите обещаващи кандидати, което е важно при екипна работа.

– Благодаря – казвам. – Но си прав, че напрежението ми се отразява. А напрежението, на което ще съм подложен, ако наистина стана лидер, ще е доста по-лошо.

Макс кимва тъжно.

– Е – кимва повторно, – ако искаш да си инструктор в инициацията, ще го уредя. Но това е сезонна работа. Къде би искал да бъдеш разпределен през останалата част от годината?

– Мислех си може би за контролния център – отвръщам. – Открих, че ми харесва да работя с компютри. Не мисля, че патрулирането ще ми е толкова приятно.

– Добре, считай го за направено. Благодаря ти, че беше честен с мен.

Изправям се и изпитвам единствено облекчение. Той изглежда загрижен, благоразположен. Не е подозрителен към мотивите или параноята ми.

– Ако някога размислиш – обръща се към мен той, – моля те, не се колебай да ми кажеш. Винаги можем да се възползваме от някого като теб.

– Благодаря ти – отговарям и въпреки че смятам, че е най-лошият кастов предател, когото някога съм срещал, и че може би е частично отговорен за смъртта на Амар, не мога да не съм му благодарен, че ме пуска толкова лесно.

+ + +

Ерик ме чака зад ъгъла. Когато се опитвам да го подмина, ме сграбчва за ръката.

– Внимавай, Итън – прошепва. – Ако от теб излезе нещо за връзката ми с Ерудитите, това, което ще те сполети, няма да ти хареса.

– И на теб няма да ти хареса това, което ще те сполети, ако още веднъж ме наречеш с това име.

– Скоро ще бъда един от твоите лидери – ухилва се той. – И повярвай ми, ще следя от много, много близо дали прилагаш новите ми методи на обучение.

– Той не те харесва, знаеш, нали? – казвам. – Имам предвид Макс. Би предпочел всекиго пред теб. Няма да ти даде да шавнеш и на сантиметър. Затова... пожелавам ти късмет с късата ти каишка!