Таен вампир

Леко срамежливо, тя легна на него, почивайки на рамото му. През цялото време, в което бяха двойка, не се бяха целували или разменяли романтичности. Засега, да седи тук по този начин, бе достатъчно, да усеща дишането на Джеймс, да чува сърцето му и да поема топлината му. А ръката му, обвила се около раменете й, беше почти прекалено много, прекалено силно, за да бъде понесено, но в същото време бе сигурно и спокойно.

Беше като песен, една от онези сладките, с много извивания, дето карат косъмчетата по ръцете ти да настръхнат. Карат те просто да се метнеш на пода и да се разкрещиш. Или да се предадеш и оставиш напълно на музиката. Една от тези песни. Джеймс хвана ръката й, приближи я до устните си и целуна дланта й.

„Казах ти. Не обичаш някой заради вида му, дрехите или колата. Обичаш ги, защото пеят песен, която никой освен теб не може да разбере.”

Сърцето на Попи заби по-бързо, докато накрая не заболя. На глас, тя отвърна.

- Винаги разбираме песента, дори да сме малки.

- В Нощния Свят я има тази идея, наречена принципът на сродните души. Той казва, че всеки човек има своята сродна душа някъде там, само една. И този човек е перфектен за теб и е твоята съдба. Проблемът е, че повечето не откриват сродните си души, само заради дистанцията. Така, хората изживяват половината си живот, чувствайки се непълни.

-Мисля, че е истина. Винаги съм знаела, че си перфектен за мен.

-Не винаги.

-О, да. От както бях на пет. Знаех.

-Знаех, че си перфектна за мен, с изключение на това, че всичко, на което ме бяха учили ми показваше, че е безнадеждно. – прочисти гърлото си и добави

– За това излизах с Михаела и другите момичета, знаеш. Не ми пукаше за тях. Можех да си взема достатъчно от тях, без да нарушавам закона.

-Знам – отвърна Попи

 – Имам предвид - мисля, че винаги подсъзнателно съм знаела, че е така. – добави

– Джеймс? Какво съм сега? – някои неща, които можеше да каже инстинктивно, можеше да ги усети в кръвта си. Но искаше да знае повече, и знаеше, че Джеймс разбира защо. Това бе живота й сега. Трябваше да научи правилата.

-Добре. – той се настани на лицевата дъска на леглото, с глава наведена назад, докато тя лежеше под брадичката му. – Много приличаш на мен. Като се изключи, че не растеш, не можеш да правиш семейство, да правиш вампири, в основата си като Ламиа. – той се подмести – Да видим. Вече знаеш за способността си да виждаш и чуваш по-добре от хората. И си ловка в четенето на мисли.

-Не мислите на всеки.

-Не, вампирите могат да четат мислите на всички. През цялото време, това, което изпитвам е като основно чувство за това какво си мислят хората. Единственият начин да осъществиш връзка е – Джеймс отвори устата си и щракна със зъби. Попи се изкикоти, когато звука премина през главата й.

-И колко често трябва да – и сама щракна със зъби.

-Храненето. – усети, че Джеймс става сериозен – Обикновено по един път на ден. Иначе ще станеш кръвожадна. Можеш да ядеш човешка храна ако искаш, но това няма да те захрани. Кръвта е всичко за нас.