Таен вампир

-Слушай. – каза той. Очите му бяха спокойни, но гласът му не. – Това е времето, в което да избираш, Попи.

Наистина ли искаш да убиваш?

Думите я шокираха до възвръщане на съзнанието й. Да убива... това бе начина да получава сила, знаеше го.

Кръвта бе сила, живот, енергия, храна и напитка. Ако изстискаше този мъж, като че е портокал, щеше да получи силата на същността му. Но...той беше човек, не портокал. Човешко същество. И тя бе такова някога. Бавно и без желание тя се изправи от човека, а Джеймс изпусна един дълъг въздух. Потупа я по рамото и седна на тротоара, все едно нямаше сили да седи прав. Фил бе приведен срещу стената на близката сграда.

Той бе ужасен и Попи го усещаше. Дори можеше да си каже думите, които той си мислеше-думи страшни и аморални. Цяло изречение, което вървеше като нещо от сорта на „Има ли смисъл да спасим живота й, ако изгуби душата си?” Джеймс се обърна рязко и го погледна и Попи можеше да усети сребърния пламък на гняв в очите му.

-Ти май нищо не схващаш, а? – каза разярено

– Тя можеше да те нападне по всяко време, имайки предвид,че умираше. Нямаш си и на представа какво е кръвожадността. Не е само жажда-задушаваща е. Клетките ти започват да умират от липсва на въздух, защото собствената ти кръв не може да им осигури въздух. Това е най-голямата болка, ето, но тя не нападна теб за да я премахне.

Филип бе смаян. Втренчи се в Попи, после й подаде ръка несигурно.

-Съжалявам...

-Забрави – отсече Джеймс. Обърна гръб на Фил и заразглежда човека. Попи усещаше как той разтяга съзнанието си.

– Казвам му да забрави за това – каза на Попи

 – Всичко, от което се нуждае е почивка, което може да стори и тук. Виж, раните вече заздравяват.

Попи видя, но неможеше да се почувства щастлива. Знаеше, че Фил все още не я одобряваше. Не просто заради нещо, което е извършила, ами заради това, което беше.

„Какво се случи с мен?”, попита Джулиан и се хвърли в прегръдките на Джеймс. „В нещо ужасно ли се превърнах?”

Той я стисна бурно.

„Просто си различна. Не ужасна. Фил е идиот.”

Искаше й се да се разсмее. Но можеше да усети треперенето му от тъга зад защитническата му любов. Беше същата неспокойна тъга, която бе усетила в него по-рано. На Джеймс не му харесваше да бъде хищник, а сега бе направил Попи една такава, също. Планът им бе преминал брилянтно-и Попи никога повече нямаше да бъде Попи Норт отново.

Макар, че чуваше мислите му, не беше точно толкова задълбочено, от когато си разменят кръв. Може би никога повече няма да имат тази близост.

-Нямаше друг избор – каза Попи твърдо, и го каза силно – Направихме това, което трябваше. Сега трябва да извлечем най-доброто от него.

„Ти си смело момиче. Казвал ли съм ти го някога?”

Караха до апартамента на Джеймс в тишина, с депресията на Фил, тежаща доста на задната седалка.

-Виж, можеш да вземеш колата и да си ходиш у вас. - Каза Джеймс докато разтоварваше екипировката и дрехите на Попи под навеса на колата му. – Не искам да водя Попи някъде близо до онова място, нито пък да я оставям сама.