Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
-Аз съм Аш. – каза той. – Здрасти.
Попи продължаваше да зяпа.
-Виждала съм те в сънищата си. – отвърна тя... – Ти каза „Лошата магия съществува”.
-Значи си медиум?
-Какво?
-Сънищата ти сбъдват ли се?
-Обикновено не. – изведнъж Попи се сепна.
– Виж, не знам как си влязъл
Той раздрънка ключове пред нея.
-Леля Мади ми ги даде. Предполагам Джеймс ти е казал да не ме пускаш.
Попи реши, че най-добрата защита е нападението.
-И защо трябва да ми го казва? – отвърна тя и скръсти ръце пред гърдите си.
Той й хвърли дяволит, смеещ се поглед. Очите му изглеждаха лешникови на тази светлина, почти златни.
-Лош съм. – каза просто.
Опита се да си сложи искрено неодобрение-като Фил-на лицето. Не се получи много добре.
-Джеймс знае ли, че си тук? Къде е той?
-Нямам си и на идея. Леля Мади ми даде ключовете по обяд, после излезна по някаква декоративна работа. Какво сънува?
Попи разклати главата си. Опитваше се да мисли. Вероятно Джеймс сега обикаляше, търсейки майка си.Когато я откриеше, щеше да разбере, че Аш е тук и щеше да се върне бързо. Което значеше...е, което значеше, че Попи трябва да държи зает Аш тук, докато Джеймс дойде.
Но как? Тя никога не се бе държала привлекателно и сладко с момчета. И се притесняваше да говори прекалено много. Можеше да се издаде като нов вампир. О, добре. Когато се колебаеш, затвори очи и скочи.
-Знаеш ли някакви добри върколашки шеги? – попита тя.
Той се разсмя. Имаше сладък смях и въпреки всичко очите му не бяха с лешников цвят. Бяха сиви, като на Джеймс.
-Все още не си ми казала името си, малка мечтателке. – отвърна той.
-Попи – каза тя и веднага си пожела да не го бе правила. Ами ако господин Расмусен бе споменал, че една от приятелките на Джеймс на име Попи е умряла? За да скрие нервността си, отиде да затвори вратата.
-Хубаво име на ламиа. – каза той. – Не харесвам особено имената на хората, ами ти? Имам три сестри и всичките те имат старовремски, обичайни имена. Роуан, Кристъл и Джейд. На татко ще му се пръсне кръвоносен съд, ако някоя от тях изведнъж поиска да се казва „Сюзън”.
-Или „Мади”? – попита Попи, заинтригувана.
-Ъ? Съкратено е от Мадър.
Попи нямаше представа какво значи мадър. „-Може би растение?” помисли си тя.
-Разбира се, не казвам нищо против Джеймс. – каза той, а гласът му бе толкова мил, все едно казваше точно обратното.
– Нещата са по-различни за вас в Калифорния. Трябва да се сливате повече с хората; трябва да сте по-внимателни. Така, че ако се наречете като паразитите, е по-лесно. – той сви рамене.
-Да, паразити са. – отвърна Попи наслуки. Тя си мислеше: „-Той си играе с мен. Не си ли?”
Имаше затъващото чувство, че той знае всичко. Тревогата я накара да се раздвижи. Запъти се към стаята за музика на Джеймс.
-Значи харесваш музиката на паразитите? – каза той. – Техно? Acid Jazz* (вид музика с елементи на джаз,
хип-хоп и пънк) Трип-хоп? Дръм и Бас? – тя размаха пластмасов запис пред него.
– Това си е див дръм и бас. – той премигна.
– О, а това е страхотен индустриален шум. А това е наистина добро Acid House дивост, достигаща до костите ти към края...
Бе свалила защитата му. Никой не можеше да спре Попи, когато нещата се развиваха така. Разшири очите си и започна да бръщолеви глупости, като се правеше на ясновидец, като че знаеше как.
-Свободният стил се завръща. Напълно тайно, толкова далече, но се издига. Сега, Евро-денс, от друга страна...
Аш седеше в квадратното канапе, дългите му крака, опънати напред. Очите му бяха тъмно сини и безжизнени.
-Слънце, - каза най-накрая. – Мразя да прекъсвам. Но ти и аз трябва да поговорим.
Попи бе прекалено умна за да попита за какво.
-...този вид безкрайни монотонни стенания, които те карат да попиташ „Кой е там?” – спря и започна да диша. Джеймс скочи.
-Наистина трябва да поговорим – каза той. – Преди Джеймс да се е върнал.
Сега вече нямаше никакъв шанс да му се изплъзне. Устата на Попи бе суха. Той се наведе напред, очите му бяха меки зелено-сини, като тропични води. „-И да, наистина си сменят цвета.” помисли си Попи.
-Не е твоя вината. – каза той.
-Какво?
-Не е твоя вината. Това, че не можеш да прикриеш ума си. Ще се научиш как да го правиш.?” отвърна той, а Попи половинчато разбра, че той не говори на глас. Тя опита да го направи.
О...ужас. Трябваше да помисли за това. Трябваше да крие мислите си. Опита се сега.
-Виж, не се притеснявай. Знам, че не си Ламиа. Направена си и си нелегална. Джеймс е бил лошо момче. След като нямаше смисъл да отрича, Попи вирна брадичка и присви очите си към него.