Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
-И колкото повече кръв, толкова повече сила.
-Основно, да.
-Кажи ми за силата. Можем ли.. добре, какво можем да правим?
-Имаме по-голям контрол над тялото си от хората. Можем да се излекуваме от почти всякакъв вид наранявания, освен от дърво. Дървото може да ни нарани, дори убие. – той изсумтя – Е, това е едно нещо, което е истина във филмите - дървен кол в сърцето, всъщност, може да убие вампир. Също така и горенето.
-Можем ли да се превръщаме в животни?
-Не съм срещал вампир, толкова силен. Но теоретично е възможно за нас, шейпшифтърите и върколаците го правят постоянно.
-Превръщат се в мъгли?
-Не съм срещал и шейпшифтър, способен на това.
Попи удари леглото с пета.
-И очевидно, не е нужно да спим в ковчези.
-Не, нямаме нужда от естествено място, също. Аз лично предпочитам Сийли Пострепедик* (Sealy Posturepedic – вид матрак.), но ако предпочиташ нещо мръснишки...
Попи го сръга с лакът.
-Ъм, можем ли да пресечем буйна река?
-Разбира се. Можем да ходим в домовете на хората без да сме канени, и да трупаме чесън, ако нямаме нищо против загубата на приятели. Нещо друго?
-Да. Разкажи ми за Нощния Свят. – това бе нейният дом сега.
-Казах ли ти за групите? Имаме клубове във всеки голям град. И в малки имаме много.
-Какъв вид групи?
-Някои са като кръчми, други като кафенета, трети като нощни клубове, има и като вили - тези са повече за възрастните. Знам едно детско място, стар склад за стоки, в който са построени много скейт рампи. Можеш да ходиш там и да караш скейт. Има и клуб за поезия, всяка седмица в Черната Ирис.
„Черната Ирис”, помисли си Попи. Това й припомни нещо. Нещо неприятно... Това, което отвърна бе:
-Забавно име.
-Всяка група притежава име на цвете. Черните цветя са символа на Нощните Хора. – обърна китката си за да й покаже часовника си. Аналогичен часовник, с черна ирис по средата. – Виждаш ли?
-Да. Знаеш ли, забелязах тези черни неща, но никога не съм се вглеждала в него. Мисля, че бях предположила, че е Мики Маус.
Той я чукна по носа за укор.
-Това е сериозна работа, дете. Едно такова ще те индентифицира пред Нощните хора - дори и да са тъпи като върколаците.
-Не харесваш върколаци ли?
-Страхотни са ако искаш двуцифрено IQ.
-Но ги пускаш в групите.
-Някой групи. Нощните хора може да не се оженят за някой от собствения си вид, но всички се смесват - Ламиа, вампири, върколаци, двата вида вещици..
Попи, която си играеше да преплита пръстите им по различни начини, изстреля:
-Кои са двата вида вещици?
-Ох... едните са тези, които знаят за наследството си и са били тренирани, и другите, които не знаят.
Вторият вид, са тези, които хората наричат медиуми. В повечето случаи те имат скрити сили, и някой от тях не са достатъчно медиуми за да открият Нощния Свят, затова и не влизат в него.
Попи кимна.
-Окей. Схванах. Ами какво ще стане, ако човек влезе в някоя от тези групи?
-Никой няма да ги пусне. Групите не са, както ги наричате, очевидни, и винаги са пазени.
-Но ако те успеят...
Джеймс сви рамене. Изведнъж гласът му стана суров.
-Ще бъдат убити. Освен ако някой не ги поиска за играчка или заложник. Това значи, човек, който общо взето е с промит мозък - живее с вампири, но не го знае заради умствения контрол. Нещо като сомнамбул.
Имах баба... – гласът му се провлачи и Попи можеше да усети нещастието му.
-Можеш да ми кажеш по-късно. – тя не искаш той да е наскърбен никога повече.
-Мм – той звучеше сънливо. Попи се настани по удобно върху му.
Беше невероятно, като се има предвид последното й заспиване, как успя въобще да затвори очи. Но успя.
Беше със своята сродна душа, така че, какво можеше да стане? Нищо не можеше да я нарани тук.
****
Фил имаше проблеми със затварянето на очите си.
Всеки път щом го стореше, виждаше Попи. Попи, заспала в ковчега, Попи, гледаща го с втренчен котешки глад. Попи, вдигаща глава от гърлото на онзи тип, изцапана все едно бе яла плодове. Тя вече не беше човек. И въпреки, че през цялото време той знаеше, че тя няма да бъде, това не правеше факта по-лесен за приемане. Той не можеше- не можеше- да намери извинение за скачане на хората и разкъсване на гърлата им за вечеря. Не бе сигурен, че и омагьосването и хапането на хората, след което хипнотизирането им да забравят, е по-добро. Цялата система бе страшна на едно дълбоко ниво.
Може би Джеймс бе прав, че хората не могат да приемат, че има някой по-горен в хранителната верига. Бяха загубили връзка с пещерните си предшественици, които знаеха какво е да бъдеш преследван. Мислеха си, че цялото това нещо е останало в миналото. Филип можеше да им каже две-три неща. Долната граница бе, че той не можеше да приеме, а Попи не можеше да се промени. Единственото, което правеше това поносимо, бе че някак той все пак я обичаше.