Таен вампир

Попи се обърна за да погледне Джеймс директно.

-Джейми...аз разбирам.

Джеймс й се усмихна. Той изглеждаше сладък, мръсен и уморен. Но изражението му показа, че той прави всичко, което си заслужава.

 - Не обвинявай Фил – каза той, като направи жест на оправдаване

 – Всъщност осъзнава нещата много добре. Никога не съм показвал същността си пред човек, но смятам, че повечето ще се разпищят, ще избягат и никога няма да се върнат. Той поне се опитва да се справи.

Попи кимна и прекрати темата. Джеймс бе уморен, което значеше, че ще е по-добре да легнат да спят. Тя взе цилиндричния брезентов чувал, който Фил бе опаковал с дрехите й, и се запъти към банята. Не се преоблече веднага. Бе прекалено очарована от вида си в огледалото. Значи така изглежда вампирът Попи.

Тя беше по-красива, забеляза го с разсеяно удоволствие. Четирите лунички на носа й бяха изчезнали. Кожата й бе кремаво-прозрачна, като на реклама за крем за лице. Очите й бяха зелени като скъпоценни камъни. Косата й, тласкана от вятъра, се бе превърнала в буйни бронзови къдрици.

„Вече не приличам на нещо, което седи на лютиче.” помисли си тя. „Изглеждам дива, опасна и екзотична. Като модел. Като рок звезда. Като Джеймс.”

Наведе се да огледа зъбите си, бутайки кучешките си, за да ги накара да пораснат. После внезапно се отдръпна, изпищявайки. Очите й. Не беше забелязала. О, Боже, няма какво да се чуди, защо Фил се страхуваше. Когато го направи, когато зъбите й се удължиха, очите й станаха сребърно-зелени, свръхестествени. Като очите на котка-хищник. Изведнъж я обзе страх. Трябваше да се подпре на мивката, за да остане на краката си.

„-Не го искам, не го искам... О, преодолей го момиче. Стига си хленчила. Как очакваше да изглеждаш, като Шърли Темпъл? Ти си хищник сега. Очите ти стават сребърни, кръвта има вкус на черешов конфитюр. Това бе всичко към него, а другия избор бе да почиваш в мир. Така, че се примири.”

Постепенно дишането й се забави. В следващите няколко минути се случи нещо в нея - тя се примири. Тя откри...одобрение. Чувството бе като, че нещо си проправяше път през гърлото и стомаха й. Не бе чудата и призрачна, каквато бе, когато се събуди в гробищата, можеше да мисли нежно за ситуацията си. И можеше да я приеме.

„И го направих, без да тичам при Джеймс.” изведнъж си помисли тя, сепнато. „Не се нуждая да ме предразполага или да ми казва, че всичко е наред. Мога да се справя и сама.”

Може би това се случва, когато срещнеш най-ужасното нещо в живота си. Загуби семейството си, стария си живот и може би детството си, но намери себе си. Това и трябваше да направи.

Изниза бялата рокля през главата си и облече една тениска и клин. После излезе и отиде при Джеймс с високо вдигната глава. Той беше в спалнята, опънал се на цяло легло, покрито с светло-кафяви чаршафи.

Все още носеше мръсните си дрехи, а с едната си ръка бе покрил очите си.

Когато Попи влезна, той се раздвижи.