Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
****
Попи се събуди в тъмната, със спуснати пердета, стая на другата сутрин, за да открие другата половина на леглото празна. Не бе разтревожена. Инстинктивно се протегна с ума си и...ето. Джеймс бе в кухничката.
Тя се почувства...енергична. Като кученце, което се бори да се втурне в полето. Но когато влезна в хола, усети, че силите й са по-слаби. И очите й се затвориха. Примигна срещу болезнената светлина от прозореца.
-Слънцето – каза Джеймс. – Потиска всички сили на вампирите, помниш ли? – отиде до прозореца и дръпна завесите - бяха от черния тип, като тези в спалнята. Късното следобедно слънце бе премахнато. – Това ще помогне малко, но е по-добре да останеш днес тук докато не се стъмни. Новите вампири са по-чувствителни.
Попи хвана нещо зад думите му.
-Излизаш ли?
-Трябва – той направи гримаса – Забравих, че братовчед ми Аш има да показва нещо тази седмица. Трябва да отида при родителите си за да го срещна.
-Не знаех, че имаш братовчед.
Той трепна отново.
-Всъщност имам доста. На изток в безопасен град са - цял град, контролиран от Нощния Свят. Повечето от тях са добре, освен Аш.
-Какво му е на него?
-Луд е. Студенокръвен, безмилостен---
-Звучиш като Фил, когато те описва.
-Не, Аш е истински. Последният вампир. Не се интересува от никой, освен себе си, и обожава да прави проблеми.
Попи бе готова да обича всички братовчеди на Джеймс, само заради него, но трябваше да се съгласи, че Аш наистина звучеше опасен.
-Засега няма да доверя на никой за теб – каза Джеймс – а пък на Аш съвсем. Просто ще кажа на родителите си, че той не може да дойде тук.
„Ами после, какво ще правим?” помисли си Попи. Не можеше да се крие вечно. Тя принадлежеше на Нощния Свят - макар че той не би я приел.
Трябваше да има някакво решение, и можеше само да се надява, че Джеймс и тя ще го открият.
-Не закъснявай – тя отвърна, а той я целуна по челото, което беше мило. Все едно ставаше навик.
Когато той излезна, тя си взе душ и се облече. Добрият стар Фил - би й мушнал любимите й дънки. После започна да се разхожда из апартамента, защото не искаше да стои на едно място и да мисли. Никой не би трябвало да мисли в деня след погребението си.
Телефонът стоеше зад малкия диван и я примамваше. Усети, че се спира да вземе слушалката, толкова често, че я заболя ръката.
А и на кой можеше да се обади? Никой. Дори на Фил не можеше, ами ако някой го подслушваше? Ами ако майка й вдигнеше?
„Не, не мисли за мама, идотке!”
Но беше прекалено късно. Изведнъж бе смазана от отчаяние да чуе гласа на майка си. Просто да чуе едно „Ало”. Знаеше, че не може да отговори. Просто й бе нужно да си докаже, че майка й все още съществува.
Набра номера, без да му мисли много. Преброи иззвъняванията. Едно, две, три....
-Ало?
Беше гласът на майка й. Вече бе спрял, а не стигаше. Попи седна, опитвайки се да диша, а сълзи се стичаха по бузите й. Стоеше там, стискайки кабела на телефона, слушайки слабото бръмчене от другата страна.
Като затворник в съда, чакайки присъдата си.
-Ало? Ало. – гласът на майка й бе равен и уморен. Не хаплив. Обажданията на шега не бяха кой знае какво, когато бе изгубила дъщеря си.
Тогава щракване показа, че връзката е прекъсната. Попи притисна слушалката към гърдите си и заплака, клатейки се леко. След малко я върна на вилката.
Е, нямаше да го направи отново. Бе по-лошо от това, да не може да чува гласа на майка си. И не й помогна в реалността, също. Донесе й мъгляво чувство като Зона на Здрача, да мисли за това как майка й си е вкъщи, всички са вкъщи, само Попи не е. Животът продължаваше в тази къща, но тя не беше част от него вече. Не можеше да влезне там никога, както можеше в къщата на някое странно семейство.
„Ти наистина си мазохистка, нали? Не можеш просто да спреш да мислиш за това и да се разсееш, а?”
Ровеше се в нещата на Джеймс в кабинета му, когато чу входната врата да се отваря. Тя предположи, че е Джеймс, защото чу металното дрънчене на ключове. Но тогава, дори преди да се обърне, знаеше, че не е Джеймс. Това не бе неговия ум. Обърна се и видя момче с пепеляво руса коса.
Изглеждаше много добре, с тяло подобно на Джеймс, но малко по-висок и може би с година по-стар. Косата му бе дълга. Лицето му имаше хубава форма с ясни очертания и лукави леко наклонени очи. Но не заради това тя го зяпаше. Той й се усмихна за няколко мига.