Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Не съм сигурна, че виждам начин да продължим - призна бившата му студентка, като се опитваше гласът й да не звучи пораженчески - Каквото и да има под купчината, не мога да се добера до него. Поне не и сега.
Кайл ненадейно се изправи. Мълчалив до момента, понастоящем той бе единственият от тримата, на чието лице бе изписана надежда.
- Всъщност, доктор Уес, не вярвам, че това е чак толкова голям проблем, колкото си мислите.
Разстроената Емили се изненада от позитивния му той
- Не е чак толкова голям проблем, колкото си мисля? Професоре - обърна се тя към Уекслър, - наистина умеете да подбирате оптимисти!
Пак погледна към Кайл.
- Вижте, знам, че надеждата никога не умира, но малка доза реализъм се отразява добре на душата.
Младият мъж я слушаше, но лицето му все повече засияваше; изражението му от обнадеждено стана абсолютно удовлетворено. Вместо да го потисне, укорът й предизвика неговата иронично-шеговита усмивка.
Емили не разбираше.
- Значи не мислите, че останките от цяла една рухнала каменна църква представляват проблем?
- Не, не мисля - потвърди решително Кайл. - Не и за вас. Защото съм сигурен, че под въпросната купчина няма абсолютно нищо.
ГЛАВА 39
Ню Йорк -10.30 ч. източно стандартно време (15.30 ч. по Гринуич)
Стомахът на Секретаря се свиваше от нарастващо чувство на тревога.
Джейсън и хората му бяха на място в Оксфорд и работеха координирано с местен уличен екип и клона им в Лондон. Всичките му хора в Англия се бяха доказали като опитни агенти. Екипът, който Джейсън бе взел за задачата си, работеше под прикритието на бизнесмени от Сити, познаваше територията си и неизменно постигаше желаните резултати. Също като Джейсън, тези хора бяха съвършено съчетание от преданост, умение да пазят тайна и ефикасност: идеалните съратници за Секретаря. Точно както искаше само най-отбраната храна, най- редките напитки, най-скъпите костюми, предпочиташе и за него да работят най-добрите професионалисти - хора, които са наясно с неговата мощ и със собственото си място, които се бояха от първото и приемаха второто. Не хора, които постоянно казваха „да", а такива, които не казваха нищо. Хора, които просто действаха и изпълняваха волята му до най-малката подробност.
Сега малкият екип бе погълнат от задачата да сравни двете дигитални изображения от църквата. На монитора на компютъра, пред който сега седеше Секретарят, вече имаше копия. Малък прозорец отляво на моделите непрекъснато обновяваше страницата, зареждаше я със списък на предметите, за които съпоставянето на екипа удостоверяваше, че са унищожени при експлозията, включително и пълни подробности за произхода, вида, значението и миналото им. Пълни подробности: всеки незначителен елемент можеше да се окаже важен, затова екипът правеше обстойно описание. Мисията вървеше добре.
И въпреки това стомахът на Секретаря се свиваше.
На всеки десет минути получаваше доклади по телефона, но интервалът бе започнал да става непоносим. Всяка секунда сякаш донасяше нови съмнения, нови тревоги. Умът му постоянно преминаваше през тревожната колекция от подробности, придружаваща елиминирането на Холмстранд.
„Последното нещо, което е направил преди смъртта си. Телефонното обаждане по-рано същия ден. Книгата с откъснатите страници. Църквата. Експлозията."
Той запремята между пръстите на лявата си ръка един държач за хартия - нервен тик още от детството. „Нещо не е наред." Отново погледна към книгата, към страниците, които Арно Холмстранд се бе опитал да му попречи да види, но по-скоро май е искал Секретарят да ги види и да тръгне по следите, към които сочеха те.
„Църквата. Експлозията. Отворената книга. Забележимата от пръв поглед отворена книга."
Стомахът му се сви още повече. Знаеше, че Пазителят е човек на измамите, на заблудите и уловките. Не беше мъдър, поне според Секретаря - не и в благородния и истински смисъл на думата. Но беше умен и майстор на измамите. Знаеше какво са замислили във Вашингтон, но дори гледката на властта, която щяха да упражняват от светая светих на американската политическа машина, не го бе спряла. Беше посветил последната си енергия на това - на тази... друга задача. На тази презрителна и срамна подигравка с причината за съществуването на Съвета.
Именно в този момент го връхлетя откровението. С яснота, която придобиваше само когато обстоятелствата предизвикаха най-дълбоката му и истинска мъдрост, Секретарят ненадейно проумя, че последното действие на Пазителя не беше просто израз на отмъстителност и омраза. Не, беше нещо повече. Много повече. И в същия миг Секретарят проумя, че досегашният му подход е бил абсолютно погрешен. „Лъжците винаги лъжат" -укори се сам. Прекалено много вярваше на външния вид на последното дело на Холмстранд.