Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Емили се съсредоточи върху централната част. Младенецът Иисус се намираше в ръцете на майка си, седнал на коляното й като на трон. Тя носеше царско одеяние - съвършеното изображение на небесната царица.
Да се молиш между две кралици.
Дъхът на Емили секна. Тя погледна към съседните рамки на огромния прозорец. Търсеше друго изображение на Богородица. Дали символът не беше изписан в прозореца от самия Кемп между два образа на Дева Мария? Възможно ли беше пътеката, по която я изпращаше Арно, да е толкова стара?
Погледът й на няколко пъти премина през сложната украса на стъклописа, но не намери друго изображение на Богородица. „Второто трябва да е някъде другаде в църквата" - помисли си тя. Обмисли идеята и тя й се стори по-логична от първата - че символът ще е изписан на самия прозорец.
„Трябва да намеря друго изображение на Богородица и после да огледам пространството между двете" - каза си Емили и разшири полезрението на търсене. Заобикалящите прозореца стени не й разкриха нищо и сърцето йй се сви, когато отново погледна към пълната с отломки средна част на църквата. От другата им страна видя източната част и кабинките отзад. Картината на Франческо Басано с поклонението на пастирите все още се намираше на из -точната стена над олтара, упорито останала на мястото си въпреки експлозията.
Над нея, в това, което Майкъл на няколко пъти бе настоял да нарича „декоративна преграда зад олтара", но за което тя винаги си мислеше просто като за „дърворезба", се намираха няколко статуи. Една от тях тутакси се превърна в единствения център на вниманието й
Точно над самия олтар се издигаше статуя на младенеца Иисус в ръцете на царствената си майка.
Да се молиш между две кралици. И двата края на дългата църква имаха за център същия образ на Богородица - единия от стъкло, другия от камък. Смисълът на уликата на Арно внезапно изкристализира в съзнанието на Емили Малкият символ на библиотеката и каквато и друга информация или прозрение, които може би го придружаваха, със сигурност се намираше по средата между тези два образа. Между две кралици. Място в самия център на църквата.
Точно под хиляди тонове рухнал камък.
ГЛАВА 38
Оксфорд -15.50 ч. по Гринуич
След няколко минути Емили излезе с мрачно изражение от църквата. Мина по малката уличка, известна като Кат Стрийт, в източния край на сградата, без изобщо да я интересува дали полицаите няма да я спрат и да я отстранят от местопрестъплението. Откритията, които бе направила вътре, означаваха край на всяка надежда, че може да се добере до информацията, която Арно Холмстрацд искаше от нея да открие, информацията, за която сега беше сигурна, че наистина се е намирала там. Арно бе написал, че и други хора се стремят към същото познание. Струваше й се очевидно, че са се добрали до него първи и са заличили следите си по драматичен начин. Каквото и да е било възможно да се види там, вече беше напълно недостъпно. Нямаше представа дали ще минат седмици, или месеци, преди да разчистят купчината камъни от средата на църквата и дали дори уликата, която търсеше, ще е там след разчистването.
Тя погледна към двора и улови погледа на Уекслър. На лицето на бившия й преподавател се изписа облекчение, че я вижда вън от сградата. Той набързо се сбогува с групата наоколо, кимна на Емили и двамата се запътиха към края на отцепената територия. Минаха под лентата и отидоха при Кайл, който все още седеше замислен на каменна пейка. Едва тогава проговориха.
- Тъкмо започвах да се чудя колко още ще мога да поддържам тази малка измама - каза Уекслър и погледна с надежда към Емили. - Надявам се, добре си оползотворила времето?
- В известен смисъл - отвърна Емили - Намерих двете кралици: едно изображение на Богородица на западния прозорец и друго като статуя над олтара. Но точно в момента не е възможно да се моля между тях.
Професорът вдигна вежда и на лицето му се появи въпросително изражение.
- Мястото между двете изображения - обясни Емили - представлява купчина камъни и отломки.
Уекслър пак погледна към църквата, очите му се спряха върху останките от кулата, преценявайки размера на разрушението, и се замисли над думите на Емили. Новината сякаш му бе причинила физическа болка.