Изчезналата Библиотека

Колкото и да се мъчеше да се сдържи, историкът у Емили почувства прилив на емоции при вида на тази сцена. Това е църквата, в която е проповядвал кардинал Нюман, преди да премине от англиканската църква към римокатолическата; в която Джон Уесли, основателят на методизма, е изнасял проповедите си, преди да бъде прогонен заради провокативниге си коментари за леността и религиозното безразличие на членовете на университетския факултет; в която протестантската Реформация е посрещнала едно от първите си изпитания в Англия, когато църквата е използвана като съдебна зала за процесите на Лейтимър, Ридли и Кранмър -двама епископи реформатори и реформатор архиепископ, изгорени на клада недалеч от църквата си, задето са отказали да се покорят на проримския курс на новата кралица. Емили не се смяташе за католичка или методистка, не се мислеше дори за протестантка, но сградата, която сега бе разрушена и в абсолютен хаос, беше сцена на някои от събитията и миговете, оформили световната история.

И може би отново щеше да бъде, ако в нея наистина се криеше някаква връзка с отдавна изчезналата Александрийска библиотека. Мисълта, която преди по-малко от час щеше да й се стори невъзможна измислица на въображението й, сега изобщо не й се струваше толкова аб -сурдна. Унищожението беше преднамерено и очевидно свързано с убийството на Арно Холмстрацд.

Емили тръгна по южната пътека между редовете към руините в центъра, като си мърмореше под нос загадъчното напътствие на Арно: Да се молиш между две кралици. В църква, посветена на Богородица, небесната царица, трябваше да има статуи, картини, нещо, което да изобразява божествената покровителка на църквата.

Тя погледна към отломките, задръстили средата на църквата. „Ако е било тук - помисли си, - сега вече е изчезнало." Всяка евентуално оцеляла статуя, след като отгоре й се е стоварила смазващата тежест на кулата, щеше да остане погребана под руините седмици наред, преди да я извадят. Събитията от последните два дни обаче бяха достатъчни, за да убедят Емили, че разполага със седмици.

Тя погледна назад към пътя, по който беше дошла. Тук нямаше никакви статуи, от страничните прозорци също нищо не й се наби в очи. Емили протегна глава, за да види още по-нататък, и не за първи път в живота си спря, за да се възхити на великолепието на огромния западен прозорец. Дори опустошението, което се ширеше навсякъде наоколо, не можеше да намали красотата му. Изобразяваше прочутото видение на пророк Исаия, в което предрича, че Иисус ще се роди от „дървото Йесеево", древния род на цар Давид. Стъклописът изобразяваше видението съвсем буквално - зашеметяващ портрет на великото дърво с клони, които се простираха през пространството на прозореца и всеки от тях поддържаше образи на царе, пророци, патриарси и предци на Иисус. В центъра им, като символ на сбъдване на видението, блестеше образът на самия Иисус. В ръцете на майка си.