Изчезналата Библиотека

Той млъкна, за да даде на полицая време да проумее пълното значение на думите му.

- А сега ще съм ви благодарен, ако ни пуснете, тъй като тази малка бъркотия вече сериозно обърна плановете ми за деня.

Полицаят се поколеба, но Питър Уекслър беше впечатляващ възрастен учен в град, управляван от учени, и в този миг повелителният му поглед бе непоколебимо вперен в лицето на полицая, сякаш се караше на малко дете.

- Много добре, сър - отстъпи най-накрая полицаят, поддал се на натиска. Оксфорд гъмжеше от префърцунени преподаватели с огромно влияние. Можеше да отстъпи на стареца сега или по-късно, след като получеше сериозно мъмрене от шефовете си, задето е влошил и бездруго крехките отношения между жителите на града и академинната общност. - Но внимавайте. За момента сградата е стабилна, но основата не е.

- Благодарим ви - отговори делово Уекслър, сграбчи Емили за рамото и я задърпа напред. Двамата се провряха под жълтата лента и нарочно се отправиха натам, накъдето имаше и други хора.

- Твоя асистентка? - измърмори полугласно Емили, която все още не можеше да повярва на ушите си.

- Не демонстрирай точно сега чувствителност. Нарекох те също така и подчинена -напомни й Уекслър. - Пълната доза лошо отношение, тъй да се каже. Двойно унижение. Стори ми се подходящо при обстоятелствата.

- Сигурна съм, че вътрешно си бил смазан от необходимостта да играеш ролята на изискан възрастен джентълмен, станал за посмешище - извъртя очи Емили - Предполагам, че нито дума от изреченото не е вярна?

- Зависи много от това, доколко точна искаш да е истината ти.

Докато говореше, Уекслър не се обърна към нея, но Емили усещаше, че на лицето му се е изписало самодоволно изражение. Тя се загледа към краката си и тръгна внимателно покрай камъни и тухли, които съвсем доскоро бяха част от изгледа на Оксфорд. С всички тези отломки склонността й да носи практични ниски обувки наистина й беше от полза.

- Набързо ще поздравя колегите там - каза Уекслър. - Малко събиране и колективно оплакване - нали знаеш, това е начинът, по който джентълмените подхождат към унищожението. Ти се огледай. Но не се разтакавай. Мисля, че накрая все пак ще ни изгонят.

Професорът се запъти надясно, право към групата, а Емили продължи към църквата. Щетите, впечатляващи от разстояние, изглеждаха още по-впечатляващи отблизо.

Камъни, които достигаха до рамото й, стърчаха под невъзможни ъгли, водоливници и статуи лежаха строшени и смазани под тях. Емили спря пред статуя, очевидно на ангел, която векове наред е гледала от високото си място към гражданите и студентите в краката си, а сега бе разцепена надве и гледаше към глезените й Гледката бе потресаваща. Емили стоеше по средата на историята, сякаш учебниците й и множество стари документи внезапно се бяха съживили. Издигането на Университетската църква е отбелязало промяна в западната наука, превърнало се е в повратна точка в интелектуалната история. Тук са се чели лекции за великите открития в науките. Тук Реформацията е взела своята дан, както и Инквизицията.