Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Суфийн е мъртъв - промълви той.
- О, съдба, защо винаги отнасяш най-добрите.? - Вниманието на Коска бе приковано от блясъка на сребро в калта. Протегна ръка към Дружелюбния и сержантът му помогна да слезе от седлото. Старецът се наведе, вдигна една от монетите и започна да я бърше старателно от калта. Сбръчканото му лице грейна и устните му се разтеглиха в огромна усмивка, такава, на каквато само той беше способен - самото дружелюбие и добронамереност.
- Да-а - чу го Темпъл да прошепва.
Дружелюбния свали чантата от гърба на момчето и я отвори. Под-рънкването й говореше за наличието на още монети вътре.
Чу се трясък, втори, трети - няколко наемници ритаха вратата на странноприемницата. Един се отдели от групата, ругаейки и подскачайки на един крак, седна, свали ботуша и заоглежда пръстите на крака си. Кос-ка клекна до момчето.
- Откъде имаш тези пари?
- Бяхме на поход - промърмори момчето. - Всичко се обърка. - Вратата на странноприемницата се отвори с трясък и тълпата от тържествуващи наемници нахлу вътре.
- Всичко се обърка, казваш?
- Само четирима оцеляхме. Но имахме две дузини коне за продан. Купи ги човек на име Грега Кантлис в Грейър.
Капаците на единия от прозорците на странноприемницата изтрещяха и до тях на улицата се стовари стол. Дружелюбния вдигна намръщен очи към дупката, оставена от стола, но Коска дори не трепна. Все едно на този свят в момента бяха само той, момчето и чантата с монети.
- Що за човек е този Кантлис? Бунтовник?
- Не. Носи хубави дрехи. И води един побъркан северняк със себе си. Взе конете и плати с тия пари.
- А той от къде ги има?
- Не каза.
Коска вдигна ръкава на момчето и под него се показа татуировка.
- Но със сигурност не е един от вас, бунтовник, така ли?
Момчето поклати глава.
- Инквизитор Лорсен няма да остане доволен от този отговор. - Кос-ка даде знак на Дружелюбния - едва забележимо кимване - и сержантът постави ръце на шията на момчето. Кучето продължаваше да лае отнякъде. Скъсваше се да лае. На Темпъл му се прииска някой да сложи край на този лай. От другата страна на улицата трима кантици биеха здравата някого под погледите на две деца.
- Трябва да ги спрем - промърмори Темпъл, но успя само да се свлече надолу и да седне на земята.
- Как? - Коска държеше още монети в шепата си и ги обръщаше една по една с пръст. - Аз съм генерал, не Бог. Много генерали правят грешката да се мислят за богове, но аз отдавна съм излекуван от подобни заблуди, повярвай ми. - Пищяща жена беше извлечена за косата от една от съседните къщи. - Момчетата са се разпалили. Настане ли потоп, по-сигурно е да се оставиш по течението му, отколкото да се опитваш да го преградиш. Насъбраният гняв трябва да се излее нанякъде, а ако няма накъде, ха, може да избие във всяка посока. Към мен дори. - Той изпъшка, докато Дружелюбния му помагаше да се изправи. - Пък и това тук не е по моя вина, нали?
Главата на Темпъл щеше да се пръсне от болка. Беше толкова изморен, нямаше сили да помръдне.
- Моя ли е?
- Знам, че го направи за добро. - Пламъците започнаха да облизват алчно стрехите на странноприемницата. - Но така става с добрите намерения. Да се надяваме, че днес всеки научи урока си. - Коска извади плоската бутилка от джоба си и замислено започна да отвива капачката. -
Аз, че не трябва да угаждам на капризите ти. Ти, че не трябва да каприз-ничиш. - Надигна бутилката и отпи.
- Пак пиеш, значи? - промърмори Темпъл.
- Много се тревожиш. Едно сръбване не е болка за умиране. - Коска изсмука и последната капка и хвърли бутилката на Дружелюбния, за да я напълни отново. - Ха, инквизитор Лорсен! Радвам се да ви видя отново!
- Вас държа отговорен за този провал! - кресна Лорсен, спирайки коня с яростно опъване на юздите.
- Не ми е първият - отвърна Стареца. - Ще намеря сили да живея и с този срам.
- Моментът не е подходящ за шеги!
- Някогашният ми командир, Сезайн - изкиска се Коска, - казваше, че човек трябва да се смее при всеки удобен случай, във всеки момент от живота си, защото после е прекалено късно и изключително трудно. Стават такива неща на война. Предполагам, че нещо се обърка със сигналите. Колкото и внимателно да планираш, винаги има изненади. - Сякаш в подкрепа на думите му един гуркул се зададе по улицата, подскачайки игриво, намъкнал шарения жакет на пътуващия певец. - Но това момче проговори, преди да умре. - Коска показа блестящото сребро в шепата си. - Имперски монети. Дадени на бунтовниците от човек на име...
- Грега Кантлис - подсказа Дружелюбния.