Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Над несполучливия снежен човек на Юнас се спусна сянка. Той вдигна глава и видя високия полицай със страшното лице и милите очи.
— Ела с мен да намерим баща ти — усмихна се полицаят.
Хари почука внимателно на кабинета с табелка „Професор Филип Бекер“.
Не получи отговор и отвори вратата.
Мъжът зад бюрото вдигна глава от ръцете си:
— Не съм казвал „влез“…
Млъкна, когато позна Хари, и отмести поглед към момчето.
— Юнас! — възкликна Филип Бекер със смесица от смущение и желание да го смъмри. Очите му бяха зачервени. — Нали ти казах да не мърдаш от аудиторията?
— Аз го доведох — поясни Хари.
— И защо? — Бекер погледна часовника си и стана.
— Студентите се разотидоха.
— Така ли? — Бекер отново се отпусна върху стола. — Аз… исках само да направим кратка почивка.
— Присъствах на лекцията.
— Какво? И защо…
— На всички ни се случва да имаме нужда от почивка. Може ли да поговорим?
— Не искам да го пращам на училище — поясни Бекер, след като изпрати Юнас в кафенето и му поръча да чака там. — Ще го разпитват, ще правят догадки… Не желая да преживява всичко това. Сигурно ме разбирате.
— Ами какво да ви кажа… — Хари извади кутия цигари, погледна въпросително Бекер и я прибра, след като професорът поклати отрицателно глава. — По-лесно ми е да разбера тази ваша постъпка, отколкото написаното върху дъската.
— Нарича се квантова физика.
— Звучи зловещо.
— Светът на атомите е зловещ.
— В смисъл?
— Те опровергават основни физични закони, например аксиомата „едно нещо не може да се намира на две места едновременно“. Веднъж Нилс Бор казал, че ако квантовата физика не те изплаши, значи не си я разбрал.
— А вие я разбирате?
— Не, за Бога, тя представлява пълен хаос. Но лично аз предпочитам нейния безпорядък пред другия.
— Другия?
— Съвременните хора се превърнаха в слуги и секретарки на децата си — въздъхна Бекер. — Бирте също не прави изключение. Програмата на Юнас включва толкова много рождени дни на приятели, извънкласни занимания и футболни тренировки, че направо ще се побъркам. Вчера получих обаждане от лекарски кабинет в Бюгдьой, защото Юнас не се бил явил на уговорения преглед. Следобед трябва да го водя на футболна тренировка, но нямам представа къде, а децата от неговото поколение не са чували, че в града можеш да се придвижваш и с автобус…
— От какво е болен Юнас? — Хари извади бележника си. Никога не пишеше в него по време на разпит, но от опит знаеше, че бележникът опреснява спомените и подобрява концентрацията на събеседниците му.