Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— От нищо. Бирте сигурно е искала да го заведе на профилактичен преглед — махна пренебрежително Бекер. — Вашето посещение, предполагам, е по съвсем друг повод.
— Да — потвърди Хари. — Искам да знам къде бяхте вчера следобед и снощи.
— Какво?
— Обичайна процедура, Бекер.
— Това да не би да е свързано с… с… — погледът му се плъзна въпросително към „Дагбладе“, захвърлен върху купчина листове.
— Не знаем със сигурност. Просто отговорете на въпроса, ако обичате.
— Вие полудяхте ли?
Хари си погледна безмълвно часовника.
— Добре, де — простена Бекер. — Нямам причина да саботирам разследването. Снощи бях тук, в кабинета си, и работих върху статия за вълновите процеси. Надявам се скоро да я публикуват.
— Някой колега може ли да потвърди думите ви?
— Незначителният принос на норвежките научни изследвания в световен мащаб се дължи на безграничната самонадеяност на нашенските учени. Надминава я единствено техният мързел. Както винаги, освен мен в университета нямаше жива душа.
— А Юнас?
— Той си направил вечеря и гледал телевизия, докато се прибера.
— А вие кога се прибрахте?
— В девет и нещо.
— Мм — Хари се престори, че отбелязва часа. — Прегледахте ли вещите на съпругата си?
— Да.
— Нещо интересно?
— Не.
Филип Бекер поглади с пръсти ъглите на устата си и поклати глава. Хари го гледаше настойчиво, за да го принуди да каже още нещо, но Бекер се затвори в черупката си.
— Благодаря ви за съдействието — Хари прибра бележника в джоба на якето си и стана. — Ще предам на Юнас да дойде при вас.
— Предупредете го да изчака още малко, ако обичате.
Хари намери Юнас в кафенето. Малкият рисуваше, изплезил езиче. Хари застана тихо до момчето и погледна листа: видя само два кръга, очертани с малко треперлива линия.
— Снежен човек?
— Да — Юнас вдигна глава. — Как разбра?
— Защо мама те е водила на лекар?
— Не знам.
Малкият нарисува още един кръг — главата на снежния човек.
— Как се казваше лекарят?
— Не знам.
— Къде се намира кабинетът му?
— Мама ме предупреди да не казвам на никого, даже на татко.
Юнас се наведе над листа и нарисува коса върху главата на снежния човек. Дълга коса.
— Аз работя в полицията, Юнас. Опитвам се да намеря майка ти.
Моливът в ръката на момчето започна да дращи енергично по листа и косата на снежния човек потъмня.
— Не мога да ти обясня къде е кабинетът.
— Сещаш ли се какво видя наблизо?
— Кравите на краля.
— Кравите на краля ли?
Юнас кимна.
— А зад прозореца седеше жена. Казва се Боргхил. Почерпи ме със захарно петле, защото ми взе кръв със спринцовка.
— Да не би да рисуваш конкретен човек? — попита Хари.
— Не.
Юнас очерта внимателно веждите.
Застанал до прозореца, Филип Бекер гледаше как Хари Хуле пресича паркинга. Потупа с длан малкия черен дневник. Питаше се дали старши инспекторът му повярва, когато го излъга, че не го е забелязал в аудиторията. Или че не е намерил нищо интересно сред вещите на Бирте. Черният дневник лежеше в нощното ѝ шкафче. Дори не си бе направила труда да го скрие. А написаното вътре…
Едва не се разсмя. Плиткоумната му съпруга си въобразяваше, че може да го измами.
Единайсета глава
Хари подаде глава в кабинета на Катрине Брат. Тя се бе навела напред към монитора.
— Откри ли нещо общо между изчезналите жени?
— Нищо особено. Всичките имат сини очи. С това обаче физическите прилики се изчерпват. По отношение на семейния им живот изчезналите са жени с мъж и деца.
— Имам идея откъде да започнем. Бирте Бекер е завела сина си Юнас на лекар близо до „кравите на краля“, както малкият се изрази. Сигурно става въпрос за едновремешното кралско имение на полуостров Бюгдьой. Ти ми спомена, че близначките на Утершен ходили в музея „Кон-Тики“ след медицински преглед. И той се намира на Бюгдьой. Филип Бекер не знае къде жена му е записала час при лекар, но може Ролф Утершен да е по-осведомен.
— Ще се свържа с него.
— После ела при мен.
В кабинета си Хари извади белезниците, закопча едната гривна за китката си и удари другата в крака на масата, докато прослушваше съобщението от Ракел на телефонния си секретар. Тя го осведомяваше, че Олег ще доведе свой приятел на ледената пързалка. Ракел, впрочем, спокойно би могла да си спести уточнението, защото приятелят на Олег по никакъв начин не променяше уговорката. Обаждането на Ракел представляваше замаскиран начин да му напомни, че е обещал да заведе Олег на кънки. Досега не му се бе случвало да забрави уговорка с малкия, но кратките съобщения на Ракел, които някои биха възприели като проява на недоверие, не го дразнеха. Нещо повече: радваха го. Защото показваха каква майка е Ракел. И защото тя винаги се стараеше да му напомни за уговорката възможно най-деликатно, за да не го обиди.