Момичето от Дания

Грета отново сложи компрес на челото му.

Когато доктор Хекслер се появи, Грета рече:

– Най-сетне.

Излязоха в кордиора.

– Ще се оправи ли?

– Утре ще се чувства по-добре, вдругиден ще е напълно възстановен – отвърна докторът, но Грета забеляза тревога в изражението му. – На рентгеновите снимки не открихме нищо.

– Няма тумор?

– Не.

– Тогава какво му има?

– Физически е напълно здрав.

– А кървенето?

– Трудно е да се каже, но вероятно проблемът е в начина на хранене. Погрижете се да не яде плодове с костилки и да внимава с рибените кости.

– Сигурен ли сте, че проблемът е просто хранителен? – Грета  отстъпи назад. – Наистина ли смятате, че е напълно здрав, доктор Хекслер?

– В добро здраве е. Но дали е нормален мъж? Не. Съпругът ви не е добре.

– Как да му помогна?

– Заключвате ли гардероба си, за да не взима дрехите ви?

– Не, разбира се.

– Тогава започнете да го заключвате.

– И това как ще помогне? А и той има свои рокли.

– Незабавно ги изхвърлете. Не бива да го насърчавате, госпожо Вегенер. Ако си мисли, че има одобрението ви, ще реши, че е нормално да се преструва на Лили. – Доктор Хекслер се замисли. – Тогава ще изгуби всички шансове да се оправи. Не го насърчавате, нали? Надявам се не сте му казвали, че одобрявате поведението му.

Грета се страхуваше най-много, че ще обвинят нея за появата на Лили. Страхуваше се да не е навредила на съпруга си. Стените в коридора бяха жълтеникави и осеяни с драскотини. Наблизо висеше портрет на доктор Хекслер, портрет като онези, които и тя рисуваше доскоро.

Само преди няколко седмици по телефона ѝ се обади Расмусен и ѝ каза, че Лили е ходила в галерията.

– Познах я от картините ти, естествено. Но явно не се чувстваше добре. Прималя ѝ – обясни Расмусен. Настанил я на стол и тя веднага заспала. Малко след това в галерията пристигнала баронеса Хагард с шофьора си египтянин. Баронесата се смятала за напредничава аристократка и не ѝ убягнала иронията – "модернизма", както се изразила – да види лицето, изобразено на портретите, заспало под самите картини. Галерията се огласила от тихото пошляпване на щраусовите ръкавици на баронесата, която аплодирала "цялото това движение". На стените висели пет картини, нарисувани в августовската жега в Южна Франция, сякаш осветени отзад от изгряващото слънце над Мантон. На тях Лили изглеждаше точно както сега на стола: несигурна, вглъбена, екзотична и с ръста, и с излъчването си, с изпъкналия нос и кокалести колене, с лъскави клепачи и сияйно лице.