Признаци на живот [bg]

— По дяволите! — измърмори под нос Пол Ейбръмс, като видя азиатеца да влиза в нощния стационар на клиниката. Започнатото като елементарна задача изведнъж се превръщаше в нещо доста комплицирано. Получените начални наставления бяха просто да следи Мариса, да разкрие намеренията й и ако се случи да влезе в клиниката, да я предпази от извършване на нещо незаконно. Така беше преди появата на мистериозния азиатец. Сега Робърт му беше наредил да открие кой е той. Кое беше по-важното? Не можеше да си отговори на този въпрос. Остави жените и реши да последва китаеца.

Той влезе с бързи стъпки в нощния стационар и опита да се ориентира в обстановката. Най-напред видя бюрото на дежурната сестра и самата нея с книга в ръка. След това обхвана с поглед чакалнята и няколкото мъже, седнали в креслата със списания в ръце. Доловил някакви движения зад армираното стъкло вдясно, забави крачки и се оказа пред сектора за нощните пазачи. Азиатецът беше вътре и разговаряше с униформения пазач.

— Мога ли да ви помогна? — обади се дежурната сестра.

— Дойде ли вече мисис Ейбръмс? — измисли той подходяща хитрина.

— Не вярвам — отвърна сестрата и провери списъка пред себе си. — Не, няма я още.

— Изглежда, ще трябва да почакам — каза Пол.

Той започна да обикаля нетърпеливо, давайки вид, че очаква жена си, като поглеждаше ту часовника си, ту прозореца. Съгледа към края на коридора чешмичка фонтанче и се запъти към нея. Мина покрай сектора на пазачите. Пи вода. На връщане чу разговора през открехнатата врата, но той беше на китайски. Двамата мъже се вглеждаха в телевизионните монитори. Окото му не пропусна и въоръжението на пазача. Беше тежък револвер „Магнум 357“, съвсем необичаен за пазач на болница. Като пенсиониран полицай, на Пол това му се стори наистина много странно.