Признаци на живот [bg]

— Пфууу! — изпъшка Уенди. — Струва ми се, че нервите ми не ще могат да понесат повече това промъкване и дебнене.

— Най-хубавото беше, че който и да е той, не ни видя — прошепна Мариса. — Много се съмнявам, че белите престилки биха ни помогнали тук, в мазето.

— Да се махаме, преди да съм получила сърдечен удар.

Мариса отвори тихо вратата. Нямаше никой. Те се върнаха на мястото, където коридорът завиваше към клиниката. Не се виждаше жива душа. Коридорът се спускаше леко и после пак се издигаше. Широки открити тръби вървяха по лявата стена и под тавана. В края на коридора стигнаха до резервна противопожарна врата. Тя не беше заключена. Червена светлина с надпис „Изход“ насочваше пътя им към стълбището. Изтощени от нервното напрежение, изкачиха партера и два етажа.

На вратата при втория етаж спряха и се ослушаха внимателно. За тяхно щастие помещението бе тихо като мавзолей. Бутнаха вратата и се озоваха в широк коридор, осветен само от далечната лампа на стълбището. Поспряха за малко да адаптират очите си към тъмнината. Все пак през прозорците се процеждаше малко от уличното осветление. Когато попривикнаха с тъмнината, видяха, че са зад главните асансьори, при чакалнята за процедурите инвитро. Тази част от клиниката познаваха в детайли. Подминаха бюрото на регистраторката и се насочиха по коридора за лекарските кабинети, стаите за изследвания и процедури и лабораторията на инвитро сектора.

— Да проверим най-напред лекарските кабинети — предложи Уенди. — Във всеки от тях има компютри.

Тръгнаха да проверяват, но всички лекарски стаи бяха заключени.

— Тук наистина са изключително предпазливи — каза Мариса. — Това място прилича повече на банка, отколкото на клиника.

— Надали някой от кабинетите ще е отворен — обади се Уенди и предложи: — Хайде да опитаме стаите за ултразвук. И те имат компютри.

Двете приятелки тръгнаха обратно към чакалнята. Ултразвуковата зала беше най-близо до нея. Страшен вой на сирена ги накара да подскочат. Воят се засили, а после постепенно започна да заглъхва. Едва тогава осъзнаха с облекчение, че беше само преминаваща полицейска кола.

— Божичко! — изпъшка Уенди. — Наистина сме за никъде.

Стигнаха до вратата, водеща към ултразвуковия сектор. Тя не беше заключена. Влязоха пипнешком в тесния коридор и още първата стая се оказа отключена.

— Обещаващо начало — каза Мариса. Тъй като стаята беше без прозорци, запалиха без страх светлината. Мариса се върна да затвори вратите на сектора и на стаята.

Помещението беше около шест квадратни метра и имаше два входа: единия, през който бяха влезли, и друг, за лабораторията. Ултразвуковият апарат се извисяваше в задната част на стаята заедно с гинекологичния стол до него. Всички сложни електронни компоненти бяха вградени в солидна конструкция, включително и компютърът.