Артър & Джордж [bg]

— Предполагам, че е син на мистър Грейторекс от фермата Литълуърт.

— Някакви провинения? Има ли повод да пише на сержант Робинсън в Хеднесфорд?

— Никакви.

— А как ви се струват тия приказки за луната?

Сержант Парсънс беше набит чернокос здравеняк с навик да криви устни, докато размишлява.

— Така разправят някои хора. Младата луна, езически ритуали и тъй нататък. Де да знам. Знам обаче, че на единайсети април не е убито животно. Нито пък седмица преди или след тази дата, ако не греша.

— Не грешите.

Парсънс допадаше на инспектора много повече, отколкото Ъптън. Беше от следващото поколение и имаше по-добра подготовка; не много умен, но склонен да разсъждава.

Уилям Грейторекс се оказа четиринайсетгодишен ученик, чийто почерк изобщо не съвпадаше с онзи в писмото. Не беше чувал за Лий или Шиптън, но призна, че познава Ейдълджи, с когото понякога сутрин пътували в един вагон. Никога не бе посещавал участъка в Хеднесфорд и не знаеше името на тамошния сержант.

Парсънс и петима специални агенти претърсиха фермата Литълуърт и пристройките, но не откриха нищо особено остро, зацапано с кръв или наскоро почистено. Когато си тръгнаха, Камбъл попита сержанта какво знае за Джордж Ейдълджи.

— Е, сър, той е индиец, нали така? Тоест наполовина индиец. Дребничък. Малко особен. Живее в дома си и всеки ден пътува до Бърмингам. Не се меси много в селския живот, ако ме разбирате.

— Значи няма сведения да общува с банда?

— Нищо подобно.

— Приятели?

— Не, доколкото знам. Те са саможиво семейство. Сестра му не е добре, струва ми се. Недъгава, слабоумна или нещо такова. Преди няколко години имаше кампания срещу семейството.

— Видях в дневника. Има ли причини?

— Кой знае? Имаше известна… неприязън, когато дадоха мястото на викария. Хората разправяха, че не искат черен човек да им казва от амвона колко са грешни. Такива работи. Но това беше преди сума ти години. Аз самият ходя редовно на църква. Мене ако питате, вече сме по-дружелюбни.

— Този човек… синът… смятате ли, че е способен да осакатява коне?

Парсънс прехапа за момент устната си, преди да отговори.

— Инспекторе, нека го кажа така. Като послужи човек колкото мен по тия места, накрая разбира, че на никого не пише на лицето какъв е. Или какъв не е. Нали ме разбирате?